Кумчо Вълчо
- Въъъъъй! - Отиде ми кракът! – провикнал се с все сила веднъж по средата на гората Кумчо Вълчо. Бил тръгнал малко на разходка да се поразтъпче, а то какво станало? Срещнала го всеизвестната горска клюкарка баба Мецана и направо му премазала левия крак с нейния страшен товар. То крак ли да беше това? Оле, истински ужас. Вървейки, без да гледа напред, и оглеждайки се на майната си тя дала на заден и почти размазала добрия Вълк. Веднъж да изляза по това време на годината на разходка с ръце в сивите си на кръпки панталони, мислейки какви гъби биха били подходящи за някоя манджичка, то какво ме сполетя. И после все аз съм лошият вълк.
- Олеее, бре Кумеее! Аз не исках... Аз не те видях... Аз... С жест на дланта си и затворени очи, той направил да спре да говори.
- Все ти в тая гора, бял ден не може никой да види от теб, все обикаляш и лъжеш и мамиш хората за мен и за някои други животни от Гората. Все аз съм ви крив на всички ви. Всичко това само заради теб, лельо Мецано. Аз мръвчица не съм докоснал през живота си. Аз съм добър и честен. Ала всеки се подвежда подир теб, ти така добре умееш да вкараш безбройните възли на твоите така добре оплетени лъжи – рекъл Кумчо Вълчо и натъжен поклатил глава. – Тук съм все нежелан и отритнат, а ти която си баба на цялата гора и вместо да си мъдра, да учиш на добро, ти си си сменила кожата и ума с този на Лисицата.
Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva)
С.2021
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Илиева Всички права запазени
