29.01.2006 г., 23:12 ч.

Курсанти в отпуск 

  Проза
1360 0 1
2 мин за четене



                  Курсанти в отпуск


    
Беше есен. Туристите бяха избягали от студения вятър и плажовете бяха пусти. Двама приятели прикрили телата си зад полегналия плажен чадър, разговаряха за... ами, за какво могат да си говорят войниците или курсантите след първи курс, каквито бяхме ние?!? Може би за жени, мотори, коли, самолети и летене или удоволствието от свободата. Свободата да избираш.

     Нощес бяхме на хотел, но моя дребен и усмихнат приятел беше забравил паспорта си (какъвто имаше, макар да нямаше право на такъв като военен) и се наложи да отварям вратата на терасата в коридора на втория етажа с джобното си ножче, за да може и той да склопи очи на бяла възглавница, като бял човек. Не, че не бяхме обикаляли по комендантства и рецепции в опити да получим разрешение и да си платим, както се полага, но не! Макар и в зародишно състояние бюрокрацията действаше с пълна сила и понеже нощта напредваше прибягнах до хитрост, а приятелят ми до алпинистки умения и ето ни в креватите в моята стая (аз също имах паспорт, но не го бях забравил), доволно полегнали, жадуващи за сън.

     Сутрин. Светло е. Пробуждам се от странен шум. Наострям слух и разбирам, че някой се опитва да отключи вратата на стаята. Знам, че това няма как да стане, защото съм завъртял ключа отвътре и спокойно се обръщам на другата страна, когато приятелят ми с великолепен отскок от спящо положение се промуши под съседното легло. Опитите да отворят стаята се прекратиха, вероятно чистачката се отказа, разбирайки, че вътре има хора, а аз започнах да се смея неистово, сещайки се за плонжа на другаря ми по съдба. Още по-смешно обаче стана, когато се оказа, че той не може да излезе сам изпод кревата, защото е много тясно. Е, смешно за мен, но не и за него, пленен под леглото. След като го освободих поспорихме относно заключването отвътре и макар да бях предплатил стаята, се преместихме в по-голям хотел, където предвижването поне беше свободно и не се налагаше да играем на криеница. Името ми обаче фигурираше в две хотелски книги за една и съща вечер, а багажът ми беше разхвърлян в две хотелски стаи, защото бях предплатил... 

     Дали ако първата година във ВНВВУ бе преминала по друг начин, действията на приятелят ми щяха да са други?!? Според мен - ДА, защото вместо да ни направи силни и горди войни на майка България военното училище ни възпита като страхливи зайци. Със заплахи, с наказания, с арести и остригани до кожа глави, ние се опитвахме да запазим малкото гордост и сила, останали в нас..., ако ги имахме...

    

© Атанас Коев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??