Отново със същото посвещение.
На дъното на старото ми чекмедже открих една мъничка кутийка за бижута. Колко такива бях получавала, но ги изхвърлях всичките. Всичките, освен тази. Може би е по-различна от останалите?! Не. Същата е. Малка, розова на цвят, с форма на сърце. Но ето, че когато я отворя, си спомням колко е специална. Тя е моята кутийка със спомени. Вглеждам се в нея и виждам едно лице. А беше толкова отдавна... Но и до днес то е запечатано там. Много съкровени спомени, затворени в толкова малко пространство. И ако днес пожелая да затворя очи, този образ отново е там. И не ще викам на живота - искам спомени, върни ми ги. Всички те са тук, а това е толкова красиво. В моята кутийка със спомени...
© Миглена Ангелова Всички права запазени