24.03.2008 г., 12:18

Kвартири

953 0 3
 

  Има всякакви видове квартири. Тези дни ми се наложи да си търся квартира и през цялото време имах усещането, че да търсиш идеалната квартира е като да търсиш идеалния мъж. Колкото и да си търпеливa и да изчакваш за нещо по-сносно, най-накрая просто затваряш очи и избираш нещо, каквото и да е. Все пак не може без покрив над главата и без мъж под одеялото.  

  Като казах одеяло и се сетих, че от купоните по разни квартири и други подобни свърталища, ми е останало едно интересно впечатление, касаещо сексуалния живот на мъжете. С колкото повече одеяла се завиваха тези мъже, с толкова повече жени имаха склонността да се чукат. Виждала съм по четири одеяла едно върху друго и без помен от някакъв юрган или нещо по-поносимо за спане. Чудя се какво се случва с тези одеяла след време и приблизително за колко години се износват или избеляват?

  Иначе квартири всякакви. Аз държа само да има санитарен възел и никакво по-сериозно обвързване. И както казваше любовницата в онзи виц... няма да си нося завивките от нас, я...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Също както в един момент те обзема отчаянието да не останеш сама, така в един момент си принудена да се преместиш в първата ти попаднала квартира, от страх да не останеш на улицата. Случвало ми се е, както и на много хора преди мен, и на тези, които вървят по пътя ми. Ще се заглеждам по-внимателно в одеалата, твоят извод ми беше убягнал.
  • Ми това с квартирата...ще го преживеете Ама я си представи, че и с мъжа стане същото... Мани!
  • Мноо е яко, нал ти окам! Ай, сос здраве/и некоя и друга завивка!/!

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...