1.03.2008 г., 23:12

Къде е ключът?

1K 0 3
1 мин за четене

 

КЪДЕ  Е  КЛЮЧЪТ?

 

          Дядо Христо реши, че днес ще учи малката Софи да играе шах. Вчера опита с Боги, но още едва в началото на палавника му доскуча. Съвсем сериозно му заяви, че има да пише домашно по математика и да учи урок по лигика. "Та какъв по-добър урок по логика от шаха?!" - помисли си с въздишка старецът, но Боги вече го беше зарязал. Затова днес чакаше да се появи малката Софи, за да й предаде първия урок. Софи влезе в стаята му, целуна го по бузата, гушна се в скута му и го замоли:

- Дядко, хайде разкажи ми приказка, моля теее...

- Днес, момичето ми, ще те уча на една истинска игра за големи. Знам, че ще ти хареса. Тя се нарича "Шах". - каза дядото и отвори кутията, която беше приготвил.

          Той вече недовиждаше, но опипвайки фигурите, започна да обяснява.

- Фигурките представляват две войски - бялата войска е на добрите, а черната - на лошите. Те се нареждат една срещу друга и са готови да започнат битката. Но всяка от фигурите, има право на строго определени действия в боя...

- Дядо, дядо! Какви ги говориш!? - прекъсна го малкото момиченце и скочи от столчето си.

- Пак си забравил да си сложиш очилата. Ето ти ги! Сложи ги, за да видиш, че няма черна и бяла войска. Има само оранжеви фигурки, дядо!

          И момиченцето донесе и сложи очилата му върху масата.

- А аз отивам в парка, защото Мая ме чака. Днес обеща да ме научи да играя на Дама. Тя е по-интересна и истинска игра, дядо. И в парка е толкова красиво, зелено и слънчево. Има много дървета, цветя, деца и птички. Чао, дядооо!

          "Само оранжеви ли? Не може да бъде!" - мърмореше старецът, докато слагаше очилата си. Но... фигурките наистина бяха само оранжеви. И двете войски бяха оранжеви.

          - Ах този малък дявол Боги! Само да се мерне пред очите ми, ще го питам аз дали логика е учил вчера или се е упражнявал с боите по рисуване! Само да ми се мерне - ушите му ще заприличат на слонски - закани се съвсем сериозно дядо Христо.

 

 

 

 

NB!

Ключът е в една дума от седем букви.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, Станислав, ключът беше в имената, а не в интереса. Имената инай-вече "този малък дявол Боги". А Софи беше болна доста дълго време.
    Благодаря ви, че прочетохте.
  • Здравей Юлия, открих моя ключ, разбира се. Той се нарича "интерес", ако не го притежаваш не можеш да накараш едно малко дете да прави каквото и да било. Това е ключът за Светът на Софи.

    Поздрав
    П.П. Защо все на Софитата им се пада честта да ги учат, не им ли стига името.
  • Не можах да го открия ключа-слаб съм в логиката.Поздрави.

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...