Къде е ключът?
КЪДЕ Е КЛЮЧЪТ?
Дядо Христо реши, че днес ще учи малката Софи да играе шах. Вчера опита с Боги, но още едва в началото на палавника му доскуча. Съвсем сериозно му заяви, че има да пише домашно по математика и да учи урок по лигика. "Та какъв по-добър урок по логика от шаха?!" - помисли си с въздишка старецът, но Боги вече го беше зарязал. Затова днес чакаше да се появи малката Софи, за да й предаде първия урок. Софи влезе в стаята му, целуна го по бузата, гушна се в скута му и го замоли:
- Дядко, хайде разкажи ми приказка, моля теее...
- Днес, момичето ми, ще те уча на една истинска игра за големи. Знам, че ще ти хареса. Тя се нарича "Шах". - каза дядото и отвори кутията, която беше приготвил.
Той вече недовиждаше, но опипвайки фигурите, започна да обяснява.
- Фигурките представляват две войски - бялата войска е на добрите, а черната - на лошите. Те се нареждат една срещу друга и са готови да започнат битката. Но всяка от фигурите, има право на строго определени действия в боя...
- Дядо, дядо! Какви ги говориш!? - прекъсна го малкото момиченце и скочи от столчето си.
- Пак си забравил да си сложиш очилата. Ето ти ги! Сложи ги, за да видиш, че няма черна и бяла войска. Има само оранжеви фигурки, дядо!
И момиченцето донесе и сложи очилата му върху масата.
- А аз отивам в парка, защото Мая ме чака. Днес обеща да ме научи да играя на Дама. Тя е по-интересна и истинска игра, дядо. И в парка е толкова красиво, зелено и слънчево. Има много дървета, цветя, деца и птички. Чао, дядооо!
"Само оранжеви ли? Не може да бъде!" - мърмореше старецът, докато слагаше очилата си. Но... фигурките наистина бяха само оранжеви. И двете войски бяха оранжеви.
- Ах този малък дявол Боги! Само да се мерне пред очите ми, ще го питам аз дали логика е учил вчера или се е упражнявал с боите по рисуване! Само да ми се мерне - ушите му ще заприличат на слонски - закани се съвсем сериозно дядо Христо.
NB!
Ключът е в една дума от седем букви.
© Юлияна All rights reserved.
