(разказ за деца, използван цитат от "Песничка за доброто" по текст на Мая Дългъчева)

Живяло някога едно любопитно джудже на име Билбър. То много се вълнувало от всичко, непрекъснато задавало въпроси, търсило отговори и никога не се отказвало, докато не ги откриело.
Един ден, точно седмица преди Коледа, Билбър решил да разбере къде живее доброто. Джуджето толкова много било слушало за него, но никога не го било виждало. Не знаело нито как изглежда, нито къде живее. 
Джуджето Билбър станало рано, измило се, облякло се, сложило най-любимата си шапка с едно малко звънче, което подрънквало докато върви и се запътило към библиотеката. Това било едно от любимите му места, защото там имало много книги, от които можело да научава най-различни неща. Билбър подскачал щастливо в преспите от сняг и си тананикал песничка  - "Ала къде ли живее доброто и с какво ли се храни, горкото?"*
Когато влязъл в библиотеката, Билбър директно попитал библиотекаря:
 - Добър ден! Имате ли книга за всякакви отговори?
- Хм, да видим! - казал господинът и започнал да разлиства една огромна книга с дебели корици. - Ти какви точно отговори търсиш, Билбър? - попитал го на свой ред библиотекарят.
- Ами, например - отговор на въпроса - къде живее доброто?
- Аха! - възкликнал библиотекарят. - Мисля, че мога да ти предложа една книга. 
Билбър отворил широко очи и се усмихнал развълнувано. Взел книгата и се затичал обратно към дома си, нетърпелив да открие отговора на своя въпрос - къде живее доброто?

На следващият ден, джуджето Билбър отново отивало към библиотеката, за да върне книгата, която било взело, ала вървяло някак унило и изглеждало разочаровано. Щом влязло в сградата, веднага се отправило към библиотекарят.
- Добър ден! - поздравил Билбър и оставил книгата върху бюрото на господина. - Връщам Ви книгата. 
- О, благодаря! Значи си я прочел за един ден! Браво! Е, откри ли отговора, който търсеше, Билбър? -полюбопитсвал библиотекарят.
- Не. - отвърнал тъжно Билбър. - Тук нямаше такъв отговор. Само някаква история за някакво мече, което било спасено от един дървар. 
- Мхм, съжалявам, Билбър! Дано скоро откриеш отговора на своя въпрос. - отговорил му библиотекарят. - Знаеш ли? Защо не отидеш в училището? Там децата научават най-различни неща от учебниците и своите учители. Може пък там да откриеш отговор на въпроса си.
Билбър се развълнувал, благодарил на библиотекаря и веднага се запътил към училището.
На входа го посрещнала госпожа Знайкова. Тя познавала много добре джуджето, защото то много пъти й било помагало с тежките торби от пазара.
- Здравей, Билбър! Какво правиш тук? - попитала го тя.
- Добър ден, госпожо Знайкова! Идвам да открия един отговор. Дали ще може да ми съдействате?
- Надявам се да ти бъда полезна. Какъв е въпросът, на който търсиш отговор?
- Къде живее доброто? - отговорил Билбър.
Госпожа Знайкова помислила малко и казала:
- Ела утре сутринта при мен и децата от моя клас. Ще си разменяме Коледни подаръци. Надявам се да можем да ти отговорим на въпроса. 
- Благодаря! Ще дойда! До утре, госпожо Знайкова! - отвърнал развълнувано Билбър и потеглил към вкъщи.
 
На следващият ден джуджето Билбър станало рано и се приготвило за посещение в училището. Там с радост го посрещнали госпожа Знайкова и нейните ученици. Всички те носили по един подарък, опакован грижливо и надписан много красиво.
Билбър наблюдавал как децата трепетно разменяли подаръците си, изказвали благодарност един на друг, прегръщали се и се забавлявали от сърце. Накрая госпожа Знайкова се обърнала към джуджето и му подала една красиво опакована кутия, надписана с неговото име.
- Заповядай, Билбър! Пожелавам ти Весела Коледа! - визкликнала тя.
- За мен ли е? - изненадано попитал Билбър. 
- Разбира се, че е за теб. - отвърнала госпожа Знайкова.
- Много благодаря! Никога не съм получавал толкова красив подарък! - развълнувано казало джуджето, а лицето му греело от щастие.
- Е, успя ли да откриеш отговора на своя въпрос, Билбър? - попитала го госпожа Знайкова.
- За съжаление - не, госпожо Знайкова. - леко разочаровано отговорило джуджето. - Но Ви благодаря за чудесния подарък още веднъж! 
Тогава едно от децата се приближило до Билбър и му казало:
- Защо не попиташ Дядо Коледа за доброто? Той е стар и мъдър, сигурно ще може да ти отговори. Напиши му писмо.
- Чудесна идея! - подкрепила детето госпожа Знайкова.
- Ами, да! Наистина сте прави! Ще попитам Дядо Коледа! Благодаря на всички! - възкликнало развълнувано джуджето, помахало за довиждане и хукнало към вкъщи, за да пише писмо.

Малко след като излязъл от училището, по пътя за вкъщи, Билбър видял едно премръзнало врабче. Птичето не успявало да помръдне крилцата си, а още по-малко - да полети. Джуджето го взело със себе си и го отнесло на топло у дома. Там Билбър направил гнездо на птичето, нахранил го и му дал вода. Малко по малко врабчето започнало да се стопля и да помръдва в уютното гнездо. След още няколко часа, то отворило очи и размахало крилца. Вече се било стоплило и крилете му отново можели да функционират. Билбър видял това и решил да го пусне на свобода, като оставил топлото гнездо, което наплавил, отвън върху перваза на прозореца, за да има врабчето място, където да се стопля и скрива от студа. След това малкото джудже се заело със своята задача да напише писмо до Дядо Коледа, в което да го попита къде живее доброто и знае ли как изглежда. Билбър взел лист хартия, хванал малкия си джуджешки химикал и започнал да пише. Скоро писмото било готово и джуджето тръгнало към пощата, за да го изпрати. Там му казали, че може още утре да очаква отговор. Билбър бил толкова развълнуван и нетърпелив, че едва успял да заспи вечерта. Въртял се в леглото си, наблюдавал звездите през прозореца и не спирал да си мисли - къде ли живее доброто?!

Джуджето Билбър едва дочакало да се съмне. Станало и веднага се приготвило да излиза навън. Бързало към пощата, за да провери, имало ли вече отговор от Дядо Коледа.
Щом влязло в сградата на пощата, джуджето видяло, че там се е извила дълга опашка от хора. Едни очаквали писма, други - колети.... Билбър станал още по-нетърпелив, но бил решен да изчака реда си на дългата опашката.
Щом стигнал до гишето, повдигнал се на пръсти и попитал:
- Добър ден! Има ли писмо за джуджето Билбър?
Жената отсреща се усмихнала и му подала един червен плик с бели снежинки в горния десен ъгъл.
Върху плика имало надпис - "До джуджето Билбър от Дядо Коледа".
Малкото джудже благодарило, доближило плика до гърдите си и въздъхнало щастливо. Бързо се отправило към дома си, където искало да прочете писмото на спокойствие.
Веднага щом влязъл в къщата, Билбър отворил внимателно красивия плик и извадил от него писмото, което било написано с красиви и блестящи букви.
В него Дядо Коледа пишел следното:

" Здравей, скъпи Билбър!
Получих писмото ти, в което ме питаш къде живее доброто и зная ли как изглежда то. Разбира се, че зная всичко това и много се радвам, че ти също искаш да узнаеш. 
Доброто, мило джудже, има най-различни лица и живее на много и различни места. Доброто, например, живее в сърцето на онзи дървар, който спасил малкото мече. Помниш ли? Това е историята от книгата, която ти взе от библиотеката, за да прочетеш. Доброто също живее в усмивката, която озари твоето лице, когато госпожа Знайкова ти поднесе красивия подарък, живее в благодарността между децата в класа, които си разменяха Коледни подаръци. Помниш ли? Доброто, скъпи Билбър, живее и в онова топло гнездо, което ти направи за премръзналото врабче, намерено на пътя. Разбираш ли сега? Доброто е навсякъде! Има различни лица и живее на много места! Трябва само да имаш желание и очи, за да го видиш и да отвориш душата си, за да го усетиш! Помни това, скъпи Билбър! Оглеждай се за доброто и създавай такова около себе си. 
За награда за твоите добрини, аз съм приготвил подарък за теб, защото доброто винаги се възнаграждава.
Точно в полунощ ще го оставя под елхата.
Весела Коледа, Билбър!

                                 С обич: Дядо Коледа"
 
Така малкото джудже на име Билбър получило търсения отговор на своя въпрос - къде живее доброто?! 
А ти, разбра ли? 
Спомняш ли си момент, в който си срещал доброто? 🙂

*Използван цитат от "Песничка за доброто" по текст на Мая Дългъчева