Кратката версия на този разказ беше включена
в проекта "Спирка за разкази" на Сдружение „Кашалот“– Варна
и беше публикуван на спирката на община - Варна, 2019 г.
Благодаря им от сърце.
Лятото беше в разгара си. Месец юли. В колата работеше климатикът. Беше прохладно и приятно. Борис обичаше този час от деня – осемнадесет часа и тридесет минути. Прибираше се в къщи след тежък и изморителен работен ден в офиса. Трафикът беше убийствен и колата пъплеше по булеварда като костенурка. Отдавна шофьорът не се нервираше от задръстванията. Беше свикнал и даже се радваше на почивката. Бавния поток на движението и вечните червени вълни които, като че ли, чакаха само да стане час пик, и превземаха всички светофари в големия град му осигуряваха време за релакс. В колата се носеше любима музика. Пръстите на Борис барабаняха по волана, а устните му леко подсвирваха в такт с мелодията. От известно време се беше научил – станеше ли осемнадесет часа и тридесет минути. да се качва в колата си, оставяйки м ...