Самолетът все още рулираше по пистата, когато Неда се отпусна в седалката и притвори очи.

В лицето на това привлекателно миньонче с прилепнал потник и изхлузени дънки, зад тъмните очила и баретката, която едва удържаше буйните и къдрици, никой не би могъл да разпознае финансовата акула, каквато, всъщност, беше Неда.

Завърши на 22 и веднага започна работа в една популярна банка. Три години по- късно беше неин управител, а преди да навърши 30 вече работеше в централата и отговаряше за половин България.

За шеметната си кариера тя не бе разчитала на нищо друго, освен на уникалната си упоритост и трудолюбие.

И успя.

Днес, едва на 33, бе един от най- уважаваните финансисти, от чието мнение се интересуваха мастити бизнесмени и банкери, не само у нас.

Но беше сама. И това все повече и тежеше.

В началото не се интересуваше от нищо друго, освен да пробие и успее в мъжкия свят на парите, после – да се задържи там. Личният и живот остана на заден план. Не че нямаше кандидати, Неда бе много красива и много богата, два магнита, които привличаха около нея рояк обожатели. Но толкова. Няколко срещи и до там.

Една нощ се прибра след поредната такава. За да преглътне нова доза самосъжаление,  тя си наля  питие и така, като беше с официалната рокля и обувки, включи телевизора.

По „Дискавъри” даваха филм за някакъв гръцки остров. Неда се загледа. Йонийско море, закътани лагуни и малки, бели къщички, истории за митични същества и царски особи.

На сутринта нареди на секретарката си да и организира уйкенд на същия този остров и две седмици по- късно летеше към него.

***

Гъркът, който я посрещна на летището, говореше ужасен английски. Но я закара до нейната къщичка, успя да и покаже площада на селцето, магазините, ресторантите и плажа. Неда обясни кога да я вземе в неделя, пъхна му няколко банкноти в ръката и го освободи.

Къщичката беше прекрасна. „Кацнала” на върха на една скала, точно над плажа, бяла и чиста, с много красиви, пъстри цветя. Имаше просторна спалня, дневна и малка кухничка.

Неда подмина куфарите и излезе на верандата. Седна в хамака и се загледа надолу. Водата беше синьо–зелена, кристално чиста. Вълните се разбиваха в скалите, разпенваха се и се оттегляха обратно. Плажът беше малък и почти пуст. От самия бряг растяха маслинови и портокалови дръвчета. А някъде почти на хоризонта малко бяло платно чертаеше линия след себе си.

Нищо повече не искаше.

Плажът, водата, дърветата и тази замръзнала във времето красота, този миг бе нещото, от което единствено се нуждаеше сега.

***

Прекара следобеда мързелувайки и наслаждавайки се на гледката.

Когато слънцето започна да залязва, стана, взе си душ, облече се и излезе.

Още докато обикаляха с гърка, си хареса едно ресторантче на брега и сега, без колебание, се насочи към него.

Засмяна до ушите, девойка взе поръчката й от салата, морски дарове и узо и изчезна някъде навътре.

Неда се огледа с интерес.

Ресторантчето бе малко, за тридесетина души, с мебели от камъшит, факли, вместо лампи и много цветя. Двама мъже свиреха на някакви местни инструменти и Неда си помисли, че Зорба вероятно е танцувал на нещо подобно.

Тази мисъл я усмихна.

Тя си представи онзи откъс от филма, в който той танцува на брега така, както само душите умеят да танцуват.

Някаква шумна група от седем младежи и девойки прекъснаха унеса и и седнаха някъде зад нея.

Тя изви глава, за да ги погледне и тогава го видя.

Седеше на бара, леко прегърбен, облегнат на една страна и гледаше право в нея.

В първия момент Неда малко се смути и скри очи, но, когато отново погледа, вече не се съмняваше. Гледаше право в нея.

Не се усмихваше, не й правеше знаци, дори не помръдваше. Просто си стоеше там  и я гледаше.

Висок, по-скоро слаб, в бели ленени панталони и риза, сандали на бос крак и масивна гривна на лявата ръка. Чупливата му коса до раменете ограждаше загоряло от слънцето лице с типичните черти на островитянин и тъмни, маслинени очи.

От неловката ситуация я избави момичето, което наведнъж донесе цялата й поръчка. Неда започна да вечеря и бавно да отпива от узото.

От развеселената група зад нея станаха две двойки и, смеейки се, започнаха да танцуват някакво подобие на сиртаки.

Слънцето вече беше залязло, факлите осветяваха предимно дансинга, музикантите свиреха, а мелодията се смесваше с шума от прибоя. Миришеше на море, на дим и на някаква мускусна, лепкава сладост.

Неда се нахрани и продължи да отпива от питието си. Танцуващите скриваха на моменти бара от погледа й, но онзи мъж продължаваше да стои там и да не сваля очи от нея.

Неда забеляза как се разширяват ноздрите му и как облизва устните си, как прокарва пръсти през косите си и присвива очи.

Някакво странно вълнение я обзе, стана й топло и напрегнато. Тези въглени си прогаряха път през нея и тя усети как пулсът й се ускорява. Не знаеше какво да прави, почувства се плаха и несигурна.

Докато се питаше какво се случва и се вглеждаше в себе си, той изчезна. Просто стана и тръгна нанякъде.

Неда почака малко, а после плати и се прибра в къщичката.

***

Беше спала така дълбоко, както отдавна не й се бе случвало.

Стана, облече се и излезе.

Прекара целия ден, скитайки из селцето. Бъбри с местните и си купи няколко джунджурийки, обядва в едно ресторантче във формата на мида, а после се къпа в морето и дълго се излежава направо на пясъка.

И през цялото време онези две маслинени очи я преследваха.

Неда се улови, че се оглежда, тайно надявайки се да го зърне някъде, а после се усмихна на себе си.

Когато дойде време за вечеря, реши, че ще облече онази специална, испански тип разголена рокля, която в България никога не би си позволила.

Падналото й лодка–деколте разкриваше прекрасните й рамене и очертаваше освободените й от  сутиена бухнали гърди. Стегнатият колан се впи в тънката й талия, а широките дипли надолу се овиваха около бедрата й, докато пристъпваше.

Остави косата си разпусната и единственото бижу, което си сложи, бе гривна за крак, която чудесно стоеше до тънките й сандали.

***

Още докато се приготвяше, Неда усети странното вълнение от предната вечер. Сега бързаше към малкото ресторантче и още на входа трескаво се огледа.

За него.

Беше там. На същото място. И отново гледаше към нея.

Неда приседна, усети, че цялата пламва и сведе глава, за да скрият къдриците й трескавите й страни.

Поръча си само узо, почти на един дъх го изпи и поръча ново.

Тази вечер имаше повече хора. Някои танцуваха, други шумно разговаряха и се смееха. Музикантите не спираха да свирят, а факлите и ароматите около тях създаваха усещането за някаква мистичност.

Неда усети, че се омайва, маслинените очи я привличаха като магнит, стана й топло и някак задушно.

Не издържа и стана. Зави зад масите и тръгна надолу, по брега.

***

Когато стигна водата, нагази направо с дрехите и обувките. Хладната ласка на морето се срещна с огъня вътре в нея и кожата й настръхна. Следващите няколко вълни намокриха роклята й и тя залепна по тялото и. Пръски бяла пяна стигаха до лицето и косата й, която на влажни кичури се разпиля по голите й рамене.

Когато усети присъствие зад себе си, за миг се стресна. Но ръката с масивна гривна, която нежно обгърна талията й и я притегли назад, разпозна веднага.

Не се обърна, нямаше нужда, знаеше кой е зад нея и знаеше, че го иска.

Същата тази ръка продължаваше да я държи, плътно обгърнала я, а другата се зарови в косата й, отметна главата й на една страна и влажни устни се впиха в оголената й шия.

Дишаше шумно и я целуваше страстно, обхождаше раменете и врата й, докато с другата ръка смъкна надолу роклята и остави на ласката на вълните гърдите й с настръхнали зърна.

Неда беше примряла. Не се питаше, не си отговаряше. Непозната до днес възбуда заплашваше да избухне вътре в нея, тялото й тръпнеше, сърцето й биеше като лудо, дъх не й достигаше. Искаше този мъж така, както никога по-рано не бе пожелавала друг.

Той я обърна, взе лицето й в шепи и зацелува очите й, страните, устните. Вдигна я и я изнесе от водата, сложи я на плажа, направо на пясъка. Легна върху нея и продължи да я целува, докато трескаво разсъбличаше себе си. Меките му устни обходиха лицето, шията, гърдите й, корема, а после се спусна надолу, където храмът очаква своя жрец. Остана тук достатъчно дълго, за да превърне желанието й в неистово.

Неда рошеше косите му и стенеше, притворила очи. Тялото й се извиваше и следваше пътя на ласките му. Не чуваше и не виждаше нищо, беше се превърнала в едно кълбо от шеметни цветни усещания, все по-жадни и ненаситни.

Усети как се доближиха устните му отново до лицето й, тънкото му гъвкаво тяло я обгърна отвсякъде. Един тласък и бе в нея. Неда изстена и впи пръсти в неговите. Движенията му бяха бързи и отривисти, дълбоки и агресивни.

Хладната милувка на вълните, лоното на прибоя, звездното небе и мирисът на сладострастна греховност се сляха в едно цяло, плътно и наситено, обгърнало двамата и заключило около тях свят, само за тях.

В мига на екстаз Неда изви гръбнак и стегна плътно бедрата си около него. Викът й се сля с прибоя и музиката, а усещането бе неописуемо. Някакъв взрив дълбоко в нея на талази я помете, удоволствието бе така яростно и наситено, толкова ново и обсебващо, че тя като че ли напусна това пространство–време и се озова в онзи приказен свят, в който влюбеният Посейдон обладава нимфата Керкира и ражда история, надживяла създателите си.

***

Когато на следващия ден самолетът отлетя за България, на борда му имаше един прероден пасажер.

Неда бе преживяла нещо, което й бе напомнило, че е преди всичко жена – с трепети и желания, с нужди и копнежи. Бе й отворило очите към един различен свят – на усещанията и радостите – малките и дребните, но от онези, които ти напомнят защо си жив.

Които оцветяват деня ти и усмихват душата ти.

И я освобождават от оковите, които сами сме и сложили някъде по пътя…