3.

-          Добре, съгласен съм! Хайде да отидем към мястото на срещата. Искам да огледам – заяви инспекторът.

-          Ще Ви заведа – каза Сергей – С колата съм, ей там съм паркирал.

-          Някой друг знае ли за това писмо? – попита Френцов.

-          Казах единствено на брат ми, той ще си мълчи.

-          Добре, не казвайте на никого повече. По пътя ще ми припомните как точно изчезна Изабела преди една година.

..............................................................................................................................................

 - Тъкмо беше навършила шест. Решихме да отпразнуваме рожденния й ден няколко дни по-късно, през уикенда, за да могат да присъстват повече хора. Празненството беше пикник край езерото, знаете го, отстрани има малка горичка. Беше много весело, децата се забавляваха. В един момент решиха да играят на криеница. Криеха се, намираха се, смееха се, дори понякога се караха, че някой хитрува. По едно време, беше ред на приятелката й Мия да търси останалите,  вече беше открила всички други деца, освен Изабела, когато започна да вика: „Изи, излез, предавам се!“. Няколко пъти го повтори, но дъщеря ми не се появи. Тогава всички деца се заеха да я търсят, но без успех. В мен бавно започна да се поражда някакъв страх. Възрастните също се включихме, но така и не намерихме Изабела. Мислех си, дори, че се е удавила в езерото. Повикахме полиция, резултата го знаете.

- А жена Ви? С вас ли беше?

- Почти през цялото време бяхме заедно. Е, когато търсихме, се разделихме за малко, за да можем да обхванем по-голям район.

- Споменахте, че подозренията са били паднали върху брат Ви, защо?

- Не точно подозрения, не мисля, че полицията го подозираше. По-скоро някой беше пуснал такъв слух. И то единствено, защото брат ми си тръгна от празненството малко преди случката. Дори снаха ми Рени повярва на този слух и съвсем скоро след това напусна брат ми.

- Разкажете ми по-подробно!

- Тръгнахме за рождения ден с моя ван. Бяхме аз, жена ми Милена, Изабела, брат ми Огнян и племенника ми Стефан. Жената на брат ми – Рени, беше болна и остана в къщата, като за нея се грижеше една медицинска сестра.

Бяхме поканили още 5-6 деца и техните родители. Ще Ви предоставя списък, ако това ще помогне. След малко повече от час обаче, беше към 16 часа, брат ми заяви, че щял да се прибира, за да види как е Рени. Но настоя Стефан да остане с нас на празненството.

И така, той си тръгна пеша. Когато се прибрал, Рени спяла, медицинската сестра потвърди пред полицаите, че брат ми е пристигнал в къщата към 16.20 часа. Но по-късно споделила пред приятелки, че това не било вярно, Огнян се бил прибрал много по-късно. И така тръгнаха едни слухове...

-          Тогава защо е излъгала? Бих искал да поговоря с тази сестра.

-          Едва ли ще е възможно. След случката не съм я виждал и разбрах, че е заминала извън града, нямам представа къде е.

4.

Пристигнаха до изоставената къща на самия изход на града. Мястото навяваше тъга с полуразрушените си стени и счупени прозорци. Френцов предложи да разгледа сам, защото знаеше, че ще е трудно за Сергей, но мъжът отказа.

Двамата стъпваха много внимателно, защото по земята имаше разпилени парчета от счупени бутилки.

-          Някога не беше така. Къщата бе изоставена, но чиста – каза Сергей. След малко добави – Продължавам да си мисля за това писмо. Абсолютно няма начин жена ми да е виновна. Та тя се поболя от мъка и почина точно заради загубата на Изабела! А и беше толкова добър човек, най-любящата майка. Ако писмото наистина е писано от дъщеря ми, то сигурно някой й е наговорил куп лъжи.

Френцов не каза нито дума и продължи да оглежда къщата. Нищо обаче не привлече неговия интерес.

-          Единственият вариант е да й е навредила неволно – продължи Сергей, - но изобщо не мога да си представя как. И после да е осъзнала грешката си... Не, струва ми се невъзможно.

В този момент инспекторът се наведе и вдигна една малка метална количка, с каквито си играят момченцата.

-          Не изглежда да е тук отдавна, съвсем чиста е – каза той.

-          И какво може да означава това? – попита Сергей.

-          И аз това се чудя – отвърна Френцов.

5.

Двамата бяха в дома на Сергей и обсъждаха подробности около изчезването на детето. Сергей извади една кутия със снимки.

-          Ето тук сме на море, Изабела беше още бебе. А ето тези снимки са от втория й рожден ден. Само искаше торта и повтаряше „то-та“.

Тук пък сме я снимали до елхата с Лизи. Спомням си тази Коледа. Бяхме на вилата на снаха ми до Райския водопад, беше прекрасно – въздъхна тъжно мъжът, - Но вече Изабела я няма, жена ми я няма, а и вилата бе продадена малко преди трагедията, дори не разбрахме на кого, вече никога няма да се повторят тези щастливи мигове.

Тук пък се учи да язди кон, ако понито се брои за кон.

Очите на мъжа се изпълниха със сълзи и той млъкна.

В този момент вратата се отвори и се показа Огнян – братът на Сергей. Домакинът го представи на инспектора.

-          За мен това писмо е някакво недоразумение. Не мога да допусна дори за миг, че Милена е виновна по някакъв начин – заяви Огнян. – Разбира се, то донякъде оневинява мен, което би трябвало да ме радва, но не искам да е по този начин.

Френцов кимна.

-          Хората ме обвиняваха, дори жена ми се съмняваше в мен. Нищо не казваше, но аз го виждах в очите й. Постепенно се отчуждаваше от мен.

Мъката е огромна. Загубих не само племенницата си, която много обичах, но и собственото си дете. След случая жена ми ме напусна и взе сина ни, сигурно вече знаете.

- Може би ще внесете някаква яснота – каза инспекторът, - ако потвърдите точно в колко часа сте се прибрали в онзи ден.

- Истината е, че не знам точно. Тръгнах си, но бях пеша, понеже всички бяхме отишли с една кола. Нямам представа колко време съм вървял, не нося часовник. Спирах на няколко пъти да изпуша по една цигара. А още преди да стигна града видях две зайчета и останах да им се порадвам. Може и да съм се позабавил.

6.

Френцов реши да се срещне и с Рени, бившата снаха в семейството.

-          Интересува ме медицинската сестра, която се е грижила за Вас в онзи ден, какво можете да ми кажете за нея? – попита инспекторът.

-          Страдам от лумбална дискова херния. Когато настъпи криза, имам нужда някой да се грижи за мен. Обикновено съпругът ми прави това, но в онзи ден не искахме да разваляме празника на Изабела и решихме мъжът ми да отиде на празненството, а да наемем човек, който да се грижи за мен само един ден. Сестрата се отзова на обява, никой не ми я беше препоръчал. Дори не знам кой знае колко за нея. След това не съм я виждала. Но разбрах, че е разказвала разни неща. И без да искам, започнах и аз да да се съмнявам.

-          Повярвахте ли й?

-          Не бих казала, но съмнението се беше породило. А лошото е, че по това време аз съм била заспала и не знам каква е истината. Ако мъжът ми ме беше събудил, когато се е прибрал, щеше да бъде различно. Но сестрата му казала, че спя и да не ме безпокои.

След малко добави:

-          Знаете ли какво е да живееш с подозрение? И то към най-близкия човек! Съмнението те изяжда отвътре и почерня всеки твой ден. Живеех с надеждата, че полицията ще открие виновника и ще разсее всички мои страхове, но това така и не се случи. Опитах се да не обръщам внимание, наистина се опитах, но накрая разбрах, че не мога да продължавам така.

Напуснах мъжа си. Не смятах, че той е виновен, но също така знаех, че никога няма да се отърва от съмнението и от страха....за собственото ми дете.

Не знам дали съм постъпила правилно. Но хиляди пъти предпочитам да съм сгрешила и да живея с угризения, че съм напуснала несправедливо мъжа си, отколкото да се окаже, че съм била права. Горещо се моля за това!

-          А изпитвали ли сте някога подозрение към Вашата етърва Милена?

-          Моля? Абсурд! Та тя беше толкова всеотдайна майка! Дори не ми е минавало през ума. Защо ме питате?

-          Заради това – каза Френцов и показа писмото.

Жената се взираше в него неразбиращо и после в очите й се изписа явен ужас. Инспекторът беше виждал много човешки реакции и се беше научил да различава истинските от преструвките. Тази беше неподправена. Тази жена току-що бе осъзнала нещо ужасяващо.

7.

Чу се телефонен звън.

-          Получих нова бележка... – беше Сергей

-          От кого? – поинтересува се инспекторът.

-          Не знам, но поискаха откуп и ще ми върнат Изабела. Този път бележката е с изрязани букви от вестник.

Френцов се изненада.

-          Трябва да се обадим в полицията – отвърна той – може да открият и отпечатъци.

-          Никаква полиция, изрично го пише. Няма да рискувам живота на детето си за някакви си сто хиляди лева!

-          Сто хиляди, разполагате ли с толкова пари?

-          Не, но ще им дам колкото имам и ще искам отсрочка за остатъка, поне да ми разрешат да я видя...

-          Разбирам желанието Ви, но това е неразумно. Съмнявам се да я върнат, след като тя най-вероятно знае кои са и може да ги издаде, не звучи логично. А и предоставиха ли някакво доказателство, че дъщеря Ви е при тях и е добре?

-          Не! Но нямам за какво друго да се хвана. Разбирате ли колко е важно за мен? Да намеря детето си е единственото, което искам в този живот. И ще платя каквато и цена да поискат! Освен това, ще докажа, че е отвлечена от външни хора. И не е замесен никой от моето семейство – нито брат ми, нито жена ми!

-          Кога искат парите?

-          Утре вечерта в десет край езерото, където изчезна Изабела.

-          Добре, до утре вечерта ще решим как да действаме. Помислете си, аз настоявам да се обадим в полицията.

-          Утре ще се чуем – каза Сергей и затвори.

Прецени, че е постъпил правилно като излъга инспектора. Тази вечер щеше да даде откуп за детето си, а трябваше да действа сам, без намесата на полицията.

8.

Няколко часа по-късно телефонът на Френцов отново иззвъня. Той се зачуди кой ли можеше да е по това време и вдигна.

-          Пак съм аз, инспекторе! – каза познат глас отсреща.

-          Надявам се, че сте размислил и искате да се обадим в полицията...

-          Не!

След кратка пауза Сергей продължи:

-          Излъгах Ви като казах, че срещата е утре. Беше насрочена за тази вечер. Но Вие така настоявахте да се обадим в полицията, че реших да действам без Вас.

-          Какво направихте?

-          Събрах около пет хиляди лева и отидох. Обаче отново нямаше никого...

-          Странно! – Френцов сбърчи вежди.

-          Вече и аз започвам да си мисля, че някой си прави ужасни шеги с мен. Първо срещата в къщата на Лизи, сега това....Кой би се отказал да вземе парите? Звучи безсмислено!

След кратък размисъл Френцов каза:

-          Може би този, който е наясно, че не разполагате със сумата...

9.

На следващата сутрин инспекторът реши да посети Сергей. Френцов влезе и домакинът му предложи кафе. Инспекторът прие с удоволствие и докато Сергей беше в кухнята, обходи с поглед стаята. На масата забеляза книга „Лов и риболов“. Самият той имаше такива интереси и бе заинтригуван.

-          Мога ли да я разгледам? – попита той, когато Сергей се появи с кафето.

-          Да, разбира се! Подарък ми беше за Коледа от брат ми. Някога се занимавах с подобни неща, но сега се докосвам до лова единствено чрез някоя книга. Вече дори не ходя в гората.

Френцов я взе и я разгърна. Няколко минути се взираше в нея, после разсеяно започна да я разлиства, но мислите му бяха другаде.

Можеше ли да е вярно това? Нима бе тълкувал погрешно фактите?

Погледна от нова отправна точка и всичко си дойде на мястото.

................................................................................................................................................

Изведнъж Френцов скочи и извика:

-          Да тръгваме! Мисля, че знам къде е Изабела.

-          Какво? – сепна се Сергей.

-          Боже, колко съм бил глупав! Хайде, да не губим време – каза инспекторът и хукна навън.

Скочи бързо в колата, а Сергей го последва.

-          Ще ми обясните ли какво става? – попита в недоумение бащата.

-          Ще обясня малко по-късно. Сега нямам време, защото той е в опасност...

10.

Бяха минали през къщата на Рени и набързо бяха натикали в колата играещия си на двора Стефан. После бяха продължили по пътя си, като Френцов шофираше нервно.

-          Защо отвлякохме племенника ми, майка му ще се побърка? – попита Сергей, а момчето стоеше вцепенено на седалката и не продумваше.

-          После ще се разправям с нея. Сбъркахме от самото начало. Писмото не е писано от Изабела, а от Стефан. В книгата за лов и риболов има пожелание за Коледа на първата страница. Подарена е от Огнян, а пожеланието е писано от неговия син. Веднага познах почерка.

-          Но защо ще си прави такава жестока шега с мен? – попита Сергей, а Стефан все още беше в шок.

-          Не е било шега! Просто писмото не е било предназначено за теб, а за брат ти, нали живеете в една къща, а име на получател няма. Споменал си на Огнян за писмото, но не си му го показал, нали? Ако го беше видял, щеше да разпознае почерка на сина си, но без да го види и той се е заблудил като нас. Стефан е разбрал нещо и е поискал да го сподели с баща си. Така ли е, момче?

Стефан кимна в знак на съгласие и промълви:

-          Написах писмо на тате и исках да се срещнем, за да поговорим за моите подозрения. Но вечерта за моя изненада видях, че вместо него е дошъл чичо. Скрих се, защото не бях готов да говоря за това с друг човек. После разбрах, че чичо е наел Вас да търсите Изи и не знам, може би се изплаших...

-          Количката твоя ли е? – Френцов му подаде малката играчка, която бяха намерили в разрушената къща.

Момчето я взе.

-          Но тогава „Виновна е мама“ означава, че.... – Сергей не довърши.

-          Точно така – бившата Ви снаха Рени – каза инспекторът.

Сергей се обърна към племенника си и го погали грижовно по главата. Детето се разплака.

-          Искаш ли да ни споделиш какво знаеш? - попита го предпазливо Френцов.

Момчето отново кимна.

-          Това е нещо, което видях в деня, когато Изабела изчезна. Тогава не обърнах внимание, все пак бях по – малък. Но преди няколко дни се сетих и започнах да проумявам какво означава.

-          Какво видя? – попита Сергей.

-          Когато тръгвахме за празненството край езерото и всички се бяхме качили в колата, тате каза, че си е забравил шапката и ме помоли да се върна да я взема. Влязох обратно в къщата, взех шапката и тръгнах. Но...

-          Какво но? – нетърпелив беше Сергей.

-          Като влизах, видях, че Лизи беше на стола в коридора. Изабела не я беше взела със себе си на празненството. А когато изчезна и после намериха дрешките й, откриха и куклата. Това означаваше, че най-вероятно този, който я е похитил, бе донесъл Лизи от къщата. А мама си беше вкъщи ....

Детето отново захлипа.

-          Сигурно има някакво обяснение – каза Сергей, - тя беше болна и една медицинска сестра се грижеше за нея.

-          В днешно време, с малко пари лесно можеш да си осигуриш свидетели и алиби – отвърна му Френцов. - Никаква криза не е получила. Тук мога единствено да предполагам, но скоро ще разберем истината. Мисля, че или е подкупила сестрата, или се е измъкнала без нейно знание, например й е казала, че ще спи. Спомни си, че сестрата се е изпарила след това, а пък Рени е била заспала, когато Огнян се е прибрал. Обзалагам се, че просто сестрата му е казала, че спи, а той не е проверил. Рени е отишла в горичката, примамила е Изабела, най-вероятно с Лизи. Минали са през разрушената къща и са оставили куклата. Рени е донесла и други дрехи за Изабела от къщата, преоблякла я е и е захвърлила старите. Не ми се мисли как точно се е появила кръвта по тях, но има много варианти – ударено коляно, порязване и какво ли още не. А и почти съм сигурен, че слухът не е тръгнал от медицинската сестра,  а от Рени.

Помислих и за възможността медицинската сестра да е виновна, но я отхвърлих. Рени все е щяла да забележи липсата й. Обратният вариант ми се стори по-достоверен.

-          Но защо ще го прави? Не разбирам – продължи бащата.

-          Мама винаги е искала да има момиче – с болка каза Стефан. – А има само мен.

-          Но това е безумие – не вярваше Сергей. – Та ние живеехме в една къща. Имала е хиляди възможности....

-          Ако нещо се беше случило с Изабела в дома й, Рени непременно щеше да е сред заподозрените. Но произшествието се случва, когато са присъствали много хора. И ето ви цял куп заподозрени, само не и Рени, която не присъства и има алиби.

Само като си представя какъв глупак бях! Показах й писмото и видях искрен ужас в очите й. Реших, че е ужасена от думите „Виновна е мама“, а причината е била, защото е познала почерка на сина си. Разбрала е, че е разкрита, затова реагира така. Осъзнах, че Стефан е в опасност.

-          Ами хората, които искаха откуп?

-          Не е имало такива хора. Това се случи точно вечерта, след като разговарях с Рени. Било е инсценирано от нея с единствената цел да ни обърка. Трябваше да се сетя, с буквите от вестник, сумата от сто хиляди....бе прекалено театрално.

-          И все пак, къде отиваме? – попита Сергей.

-          Дано не греша, но се надявам, че Рени не й е сторила нищо лошо. Смятам, че се грижи за нея, скрита някъде от света. Но къде може да е това място? Предположих, че всички имоти на семейството са били претърсени. Но тогава се сетих, че малко преди инцидента, Рени е продала малката си вила. Никой не я е търсил там, но някой виждал ли е изобщо въпросния купувач? Трябва да проверим там! Отиваме към Райския водопад.

11.

Спряха колата пред вилата и хукнаха навън. Вратата беше заключена и всички капаци на прозорците бяха затворени.

-          Изи! Изабела! – крещеше Сергей.

Френцов реши да заобиколи вилата, но нямаше друг вход отзад.

-          Тук ли си, момичето ми? – все по-отчаян ставаше гласът на бащата. – Изабела!

Продължаше да крещи, но сълзите в един момент го задавиха и той млъкна. Свлече се на земята и се предаде на риданието.

-          Татко! – чу се изведнъж детски глас. – Татко, ти ли си?

Сергей дори не разбра как се изправи, хвана някакъв огромен дънер наблизо и се засили към вратата. Необяснима е човешката сила в такива моменти, но след миг тримата спътници влязоха във вилата.

В едно удобно кресло се беше разположило малко момиченце. Сергей я позна, протегна ръце и я прегърна.

Тя не помръдна. Не каза и дума. Единствено сълзите започнаха да се стичат по бузите й една след друга. В ръцете си държеше кукла, същата като онази, която бе намерена с дрешките й. През последната година тази вила бе къщата на Лизи.

Бяха успели да открият Избела, но Френцов беше изпълнен с тъга. Гледаше малкото момиче и си представяше какво е изживяло то през изминалата година. И сякаш това не беше достатъчно, но сега трябваше да научи, че е изгубило майка си през това време.

После погледът му се спря на Стефан. Какво ли е да живееш, знаейки, че майка ти е искала момиче, а ти си момче? Да осъзнаеш, че човекът, който ти е дал живот, е жесток и безскрупулен...

Поне и двете деца имаха любящи бащи. При тази мисъл надеждата на инспектора се възвърна.

Единствено Сергей беше истински щастлив в този момент. През сълзи той промълви:

-          Благодаря, инспекторе!

-          Мисля, че този път заслугата е изцяло на младши детектив Стефан! – отвърна Френцов и забеляза, че момчето се усмихна за първи път.