19.06.2020 г., 0:24 ч.

 Къщата на облаците 2 

  Проза » Разкази
1059 5 12
Произведение от няколко части « към първа част
7 мин за четене

След като всички се убедиха, че няма отърване от малкото ревливо чудовище Жади, животът потече в старото русло. Донка се скъсваше от работа в шивашкия цех и въртеше къщата, Симо отново пасеше “биологични единици“ и си пийваше от любимите си „облаци“, а потомството им неудържимо избуяваше. Най-видимо растеше Жади – цялото село знаеше кога я обличат за детска градина и кога я къпят, защото това бяха най-омразните моменти в крехкия й живот. Тези сюблимни моменти бяха съпровождани от  мощни ревове, които правеха чест и на най-инатестото магаре в селото, а Жади със сигурност им беше сериозна конкуренция. Още преди да навърши две години, любимата й думичка беше „няма“ – естествено, изревана, изпищяна или направо изквичана. Неизвестно защо, Симо много се умиляваше от писъците на едничката си щерка. „Глей, Доне, - казваше той на съсухрената си съпруга, - глей какво хубаво вика „няма“ Жадито, от туй дете стане или главен счетоводител, или секретарка.

- Ха! – връцваше се Донка, - секретарка тръгне ли да вика „няма“, спукана й е работата, Симо, на секретарките гащите им сами си падат, само кат влезе директорът! За икономист  ще я изучим Жадито!

На този фон увлеченията на най-голямото им момче разцъфнаха като жасминов храст и той се озова в Техникума по обществено хранене почти автоматично. Една сутрин майка му го видя да бърка някаква каша на невръстната си сестричка и зяпна от удивление. Кашата стана повод да му  натътрузят прехраната на Жади. Малката обожаваше готвенето на батко си и, вярна на магарешкия си характер, упорито отказваше да яде майчините си гозби. Лепна се за крачола на върлинестия тийнейджър и повтаряше като моряшки папагал: „Бати каша, бати супичка, бати каша, бати супичка…“ Баткото не спря да изумява семейството и цялата рода с кулинарните си шедьоври, защото искрено и безвъзвратно се беше влюбил в готвенето, а такава любов е опасна като проклятие, за цял живот. На едно роднинско събиране  тръгна да помага на майка си и извъртя такава шкембе чорба, че славата му се понесе извън пределите на селото, та и оттатък.  Грубоват и малко стеснителен, младежът смутено обясняваше на лелите и стринките си, че слага малко горена захар в шкембето, за да се получи тази нежна мекота, а те от своя страна го зяпаха ококорени и с увиснали ченета. Момчето неуморно следеше кулинарни канали, купуваше си книги и се стягаше да стане майстор. Разнежената му майчица опитваше въздушните му панировки, нежните суфлета и юнашки сачове, и несръчно го погалваше по мъхестата буза: „Станимире, чедо, ти си ми бил за момиче, ти си майчина отмяна“ и просълзена се обръщаше към Симо: „Голям човек ще стане наш Станимир“!

Някак от само себеси, още след десети клас младият готвач се озова на морето. Славата му се беше разнесла и работодателите му дойдоха на крака. Същата вечер Станимир беше готвил някаква пилешка вкусотия, с която буквално омагьоса бъдещите си шефове. Накараха майка му да му събере багажа за пет минути и шашардисаното момче осъмна главен готвач в престижно заведение. Като се видя в голямата професионална кухня, като сложи бялото боне и вкуси от заслужените похвали, Станимир се почувства като истински бог. Нали беше млада младина, каторгата на кухнята и безкрайните работни смени не можаха да го сломят. Късно нощем, след часове потене край печките, се бухваше в топлото море, плацикаше се до насита и после заспиваше като младенец. На другата сутрин – пак край котлоните. А парите,  които спечели това лято, го накараха да натрие носовете на братята си, които още бесеха съседските котки и се биеха с всички циганчета от селото. Даде по петдесет лева на цялото семейство и се закле другото лято пак да отиде „на море“ – горкото момче все още наивно смяташе, че това е да отидеш на море – денем работа, нощем в голямата ласкава вода…

Бедата се появи следващото лято в образа на кръшна мургава сервитьорка, работила в един ресторант с голямата гордост на Облаците. Станимир се прибра няколко дни по-късно от обичайното и слезе от автобуса с две заети ръце – с едната мъкнеше куфара си, в другата стискаше потната шепичка на сервитьорката Калинка.

- Ще се женим! – изръси той на смаяните си родители, които на часа усетиха с какво зло си имат работа. Огледаха бъдещата снаха от глава до пети, претеглиха я, премериха я и отсъдиха:

- Ще берем ядове, Симо – изпъхтя Донка, - Станимир го е ударила сляпата неделя и сега ще има да берем големи ядове.

За Симо и Донка, познали любовта в зрелите си години, това беше височайша глупост – да се ожениш на прага на 12-ти клас в ТОХ-а, - ама на вас, мъжете, са ви слаби ангелите, съскаше Облачката (знае се колко са слаби ангелите на големия Облак, който се предаде в донкините ръце буквално като германец на Източния фронт), - Станимир го е ударил хормона и тая го е извръткала яко….

Станимир вика, тръшка се, заплашва, че ще се самоубие, после тръгна да заминава като баща си навремето в Германия, нежната му половинка му държеше исо с мощно подсмърчане и неподправени сълзи (по-късно ще стане ясно какъв огън я е горял, горката!!), и задружните Облаци се видяха принудени да отстъпят. Въртяха, сукаха, но момчето упорито държеше на своето и в крайна сметка ги ожениха. Сватба ли, каква сватба, - кресна дъртата Облачка, - ще ви дам аз на вас една сватба, тука се наредили седем гърла гладни на масата, баща ти затънал в борчове и кравешки пацули, те сватба ще ми вдигат!!! Така се разминаха със сватбата, учудени, че младата невяста не протестираше особено заради липсата на тържество и бяла рокля с воал, сякаш бързаше на всяка цена да се омъжи, та ако ще и камъни да валят.

Камъните заваляха пет месеца по-късно, когато дванайстокласникът Станимир стана горд баща на негърче. Калинка се опита доста нескопосано да им изимитира преждевременно раждане и да изкара негърчето недоносено, но врялата и кипяла Облачка я попари с един замах:

- Марш от къщата ми, уруспийо ниедна! – и се нахвърли да я бие още в Родилното, като успя да отскубне първо няколко фъндака от разкошната й черна коса. – омота  го наш Станимир, защото неопитен и добър, а, омота го, ама мене няма да омотаеш! – този път я шибна през лицето с опакото на дланта си и родилката се поду като презрял домат…

Скандалът с негърчето дълго се помни в градчето, както и в околните села, разказваха се небивалици за ръкопашния бой между Облаците и бандата роми (разбра се, че освен бременна, Калинка била и циганска кръв)... След големия търкал в Родилното мургавата невяста се качи в една от колите и отпраши към родното си село, като остави новоизлюпения татко потънал в черна мъка.

Бедният Станимир! Първата любов остави в душата му дълбоки белези, които много години му напомняха за себе си. Всеки път, щом видеше на улицата циганка с черничко бебе, момчето се припотяваше и едва успяваше да скрие сълзите, които напираха като сок от презрял плод в още момчешките му очи. Топлите бедра на Калинка, сочните устни на Калинка, напращелите от бременността й гърди, самодивските й коси… забравя ли се такова нещо, когато си едва на седемнадесет години!!!!! Беше готов на всичко, даже да обикне негърското бебе, само да се върне Калинка, но семейството сплотено бдеше над любовната му безопасност. След абитуриентския бал, то се знае, Станимир пак потегли към морето, изпроводен с триста заръки от попарената си майка: „И да внимаваш с тия сервитьорки, най-вече с циганките, че главата ти откъсвам!“ – Добре, мамо. – И да се пазиш от момичетата, нали ги видиш какви са уруспии! – Добре, мамо. – И да се обаждаш всеки ден да ми казваш с кого си приказвал! – Добре, мамо….

Вкъщи Донка се нахвърли върху смаяния Симо като лъвица:

- Ти си виновен, болест да те изяде, ти си му баща!

- Защо аз, бе, Доне, аз пък какво съм направил? – Симо се блещеше недоумяващ в какво пак се е провинил, а Донка го разкъсваше без ръце и без зъби:

- Ти трябваше да поприказваш с него като баща, когато тръгна за морето, да му обясниш кое-що като мъж на мъж!

А какво трябваше да му обясни горкият Облак, като самият той нямаше никакъв сериозен опит с жените и познаваше нрава единствено на лютата си половинка, Донка Облачката; откъде да знае каква напаст са днешните моми и как трябва едно неопитно момче да се пази от всякакви калинки!!!

 

(Следва продължение)

 

© Кети Рашева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Продължавам да чакам!!!!
  • Чета и чакам
  • Чакам и аз
  • Много ми хареса! И аз чакам продължението!👍🏻
  • Много е интересно! Чакам продължението! 🙂
  • Много отдавна не бях чел нещо с такъв кеф: Хумор, добра история, хубав език, увлекателно - и още. Но и това е предостатъчно. Браво! Удоволствието беше мое!
  • Страхотно е! Не спрях да се усмихвам. Речник, диалог, пъстрота, история, детайли... всичко е толкова увличащо, че не исках да свършва. Ще чакам с нетърпение. Жадито е огън, помня я от сериала, много подходящо име за героинята ти. СтАнимир, също. Ще оглеждам за продължението. Поздравления и почитания, Кети!
  • Тръгна обещаващо!
    Ще я дебним тая история, оти ми е кеф!
  • Ох, Кетиии! Доживях продължението!
    Поздравления!
  • Ех, тези калинки Напаст божия . ..
  • Забавно и увличащо.. Много хубаво написано!
  • Кети, на един дъх го прочетох, като се смях с глас... Невероятно остроумие и богатство на изразните средства! Поздравявам те за майсторството! И ще чакам продължението...
Предложения
: ??:??