Късмет до поискване, Глава 5, Уроците
Глава 5 , Уроците
Наливането на плоча мина повече от перфектно. Всеки си вършеше съвестно работата. Мъжете работеха като лами. Голи до кръста, заради жегата, излъчваха магическа красота. Потни, забързани, съсредоточени, бяха като модели за плажни масла. Кожата им лъщеше на светлината като полирана. Свършихме за няколко часа и седнахме на хлад под лозницата. Дядо бодна нож в шапката - за всеки случай. Пихме по едно питие. Домакините бяха приготвили курбан - агне, пълнено с ориз, джоджен и мащерка. Жените сръчно сервираха чиниите с връх. Мислех, че толкова ядене никога няма да мога сам да погълна, но опитал тази прекрасна храна, знаех, че ще поискам още. А десертът беше невероятен. Очаквах баница или някаква торта. Но ни поднесоха нещо в големи тумбести чаши. Приличаше на ашуре, но не беше точно това. Жито с плодове, лимонови резанки, стафиди, солени бадеми и сирене, залято с млечен сос и шоколадова сметана отгоре. Ухаеше на южна прекрасна нощ, в която даваш и получаваш ласки. Не само беше красиво, но имаше уникален вкус. Сладко и леко солено. Като вкуса на любима жена.
Без песни и танци нито едно събиране не минаваше тук. Пееха без акомпанимент, гласовете им преливаха като вълните на мощно море. До сега не бях пял с тях. Но сега ми се отвори гърло. И когато дядо поде „Назад, моме Калино...”, отметнах глава като него и с цялата сила на моята южна натура, запях.
Развеселени, се прибирахме и аз се осмелих да повдигна пак въпрос за уроците.
- Ще ми предадеш ли няколко мъжки урока, както ми обеща?
- Може - каза дипломатично дядо - но и аз искам нещо в отплата.
- Готово.
Той се засмя. Кой знае колко хлапашки изглеждах с моето бързане.
Горан Старши направи знак с ръка.
- Искам да ме научиш английски и малко компютри в замяна.
Само дето не се спънах на пътя. Тук, в селото, компютри нямаше още. Дядо прочете на секундата мисълта ми.
- В другото село има нет-клуб. Ще ме научиш да чатя и да се оправям с английския малко. Танто за танто. Урок за урок. И няма да се измъкваш, защото имам поръчка от Савчева. Другата сряда си сам на контрола – дядо гърлено се засмя. - Трябва да се представим добре. Мъжете от рода винаги са били перфектни.
Гледах този мъж срещу мен и исках да стана такъв след години. Да имам силата му и смелостта. Да посрещам предизвикателства, да не се паникьосвам пред жена, дори да е най-красивата. Да бъда в крак с времето, независимо от възрастта. Харесваше ми да бъда част от рода. И исках един ден да го продължа.
Така се започна с уроците. Вечер седяхме пред къщата, пиехме бира и дядо ми разказваше неща, липсващи в порно-филмите, сайтовете, книгите или в разказите между момчета, пълни повече с лъжи и хвалби, отколкото с истина. Попивах всяка негова дума, светът, който разкриваше, беше безкрайно море, а аз трябваше да го преплувам сам на всяка цена. Не усещах срам или страх, питах за всичко и бях смаян и поразен. На близо шейсет дядо беше истински змей, радваше се на женската красота и знаеше как да го прави без да рискува и без да изпитва после угризения от нежността. След първите няколко вечери почна да ме препитва небрежно. За да не ме хване в крачка, след всеки по-дълъг урок, нахвърлях нещата на лист. Научавах го и после го късах на парчета. Аз, от своя страна, научих дядо как да използва плейъра и когато ходехме да работим, си менкахме джаджата за учудване на хората около нас. Подбрал бях музика ретро, която харесва и той, и с удоволствие виждах как усвоява техниката, за учудване дори и на мен.
Седяхме на пейката поредната вечер. Докато наливахме плоча, в ръката ми влязе треска и за мое учудване баба я върза с домат. Беше смешно издута и приличах на боксьор, готов за решителен бой. Имах пълно доверие в баба и се съгласих да не викаме Савчева. Само след няколко дни треската излезе сама. От най-обикновен вързан домат. Поглеждах ръката от време на време, но внимавах много с въпросите, които ми задаваше дядо. Той ме препитваше какви начини ще използвам, за да отпусна срамежлива жена. Аз изброявах, каквото бях научил от него, но ми хрумнаха и няколко мои неща. Това адски му допадна. Потупа ме окуражаващо по гърба и внезапно разбрах, че целта е не да уча готови рецепти, а сам да откривам нови неща, за да имам свой уникален чар, като него.
- Браво, Горане. Последно. Няма да бързаш с жена. Ако те стяга страха, бавно и кротко, да я усетиш е нужно. И нежно. Първо е винаги нежността. Като се довери, идва другото - и по момчешки палаво се засмя.
Притеснявах се ужасно за уроците в клуба. Все пак, Горан Старши не е момче на 12. Обаче още първия път той ме разби. Направо ми скри шапката.
Отидохме в другото село и аз му показвах и обяснявах особеностите на монитора и клавиатурата. В един момент усетих, че някой ни наблюдава внимателно. Момичето на пулта се бе втренчило в дядо. Млада, засукана сладка мадама, тип фолк-певица, с демонстративно отворено деколте и лъснали гладки бедра. Беше се подпряла на плота и го гледаше като пантера. Докосваше си големите обеци някак небрежно. Погледът ù в никакъв случай не бе невинна игра. Излъчваше желание и агресивна покана. Погледнах изненадано дядо. Имаше нещо хищно, първично в него. Стойката, погледа, гордостта. Жените усещаха страстта, която носи. Горан Старши ме погледна въпросително. На свой ред аз се бях зазяпал в мадамата.
- Какъв ник сега да си взема – попита ме с половин уста.
Гледаше никовете в чата и клатеше недоволно глава.
- Нещо хищно, опасно и страстно. Да ти подхожда. Жените в чата харесват мъжкарите.
Той ме погледна недоволно. Какво мислеше, не знам, но накрая отсече:
- Добре, ще го измислим заедно. Тук чета само извратени имена. Искам нещо нормално, което да не е далече от истината.
Скоро се спряхме на „Скитащ_вълк” и мадамите заваляха като снежинки през зимната нощ на брега. Пишеха му всякакви сладурани. На различна възраст и от най-невероятни места. Дядо ги усещаше бързо коя каква е и се държеше мило или арогантно, леко цинично или сухо, като професор на катедра. Някои му искаха телефонния номер, предлагаха да се видят на живо още сега, вечерта. Това го забавляваше страшно. Но на никоя нищо не даде. След час, отегчен, заключи:
- Чатът е само игра. Извън нета са истинските неща.
Мисля, че беше прав. Поне относно флиртовете с мадами. Аз имах приятели в чата. Пишехме си с години, с някои се виждахме, имахме общи интереси и забавления. Но с мадамите и аз бях претърпял доста разочарования, така че одобрявах поведението му. Поне засега.
На връщане вървяхме бавно. Вечерта беше приятна. Дори комарите не се усещаха толкова много. Сигурно заради вятъра. Бях се замечтал отново за сладката лекарка, когато той ме подхвана с уроците по английски. Учудващо добре и гладко се справяше. Нямаше проблем с паметта. Оказа се, че е учил френски в гимназията. Спомни си за това с недоволство.
- Много е труден за писане езикът на любовта.
- А френските удоволствия как са?
Дядо спря и ме погледна. Вече се стъмваше, луната се показваше любопитно зад облака и от двете страни на пътя цареше божествена тишина. А ние пак бяхме по средата на разговор и на път. От едната страна шумолеше градина с царевица, а от другата няколко декара актинидия. Обаждаха се щурци сред тревата. Дърветата в полето изглеждаха като хора с молитвено вдигнати тъжни ръце. За малко любов от небето се молеха. Любовта като капки вода. Очертаваше се мъжки разговор.
- Всяка жена има тайни места. С нежност и много внимателно, можеш да стигнеш до тях, ако го правиш с желание. Банята и сапунът са ти най-верни приятели. Измиват граници, предразсъдъци, рушат правила. И отварят пътя към нежните женски тела. Запомни и това, сине, няма студена жена. Трябва само да я стопиш с нежност.
Дълго говорехме с дядо и за това как и колко, секс - защо и кога. Малко се притеснявах за срядата, но после си казах, че щом дядо се справя с нета, и аз ще се справя със Савчева. Трябваше да бъда уверен и да не забравям на какво ме научи той. Може би щях да импровизирам. „Когато докосваш жена, трябва да изхвърлиш с шут през вратата страха.” По-късно това щеше да ми помогне много. По-късно, но сега идваше срядата.
© Илияна Каракочева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Чета и потъвам в унес,в омаята на онази девственост и чиста,неподправена първичност,откъдето започва истината за света.Света,в който ме подкани да се потопя и да стане част от мен...
-
Да!
ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО! -
Благодаря! Хубави празници! Такъв е и вкуса на живота. Нали?
-
"Сладко и леко солено. Като вкуса на любима жена."
Ще се повторя: Страхотна си!
-
Да, Мариана, наистина е така. Героите понякога казват неща, които хората отказват да чуват, защото така е по-лесно. Поздрави!
-
"...няма студена жена."
-
Ивана, фактът, че следиш всяка нова глава, не просто ме радва. Това ми дава увереност, че съм на прав път и че трябва максимално бързо да завърша романа. Благодаря ти аз, че отново си на гости в моята малка страничка. Поздрави! Този път още в четвъртък ще има нова част. Дано и тя ти хареса. Поздрав!
-
Нареждам се и аз до чакащите продължение!
Благодаря ти, Илияна! -
Благодаря! Имах нужда от това да си тук и после там. Ще се опитам следващата глава да бъде по-различна, и в същото време интересна. Поздрави!
-
Чакам си следващата глава с нетърпение и... командировката се отлага Другото си го знаеш!...
-
Петя, вече няколко души се оплакаха от малките "порции" текст и от тази семица почвам да пускам по две глави седмично - в четвъртък и в неделя. Така няма да има пренасищане, но и нещата няма опасност да се забравят. Може би съм прекалено пристрастна към героите и ще се опитам малко да се дистанцирам от тях. Поне такава идея имам за следващата глава.
Поздрави и слънчева пролет в душата! -
Здравей, слънчева!
Толкова си сладкодумна, че ме хваща яд на "порцийките", които ни отпускаш - "на час по лъжичка"!
Но пък знам, че ще сме преситени от сладост, ако ни я поднесеш на куп!
Така че... до следващата среща, Или! -
Срядата хич не е далече. Честита пролет и от мен! Много слънчево вдъхновение и усмивки ти пожелавам също. Понеже четящите приключенията на Горан Старши и младши недоволстват, ще започна да качвам и в четвъртък по една глава. Така нещата ще вървят по-бързо. А и приятелите и читателите на малкия македонски роман ще бъдат доволни. Наистина предстоят много интересни неща да се случат в пространството на Южното селце.
Поздрави и усмивки! -
Какво:- ако наистина си успяла,... ти направо си играеш с думите и вършиш магии! А и тези мъжки уроци...Пореден комплимент Илиянче и ...оооо Божееее, колко е далече тази сряда, как ще я дочакам! Честита пролет и слънчеви усмивки с щастливи сбъдвания!
-
Благодаря, момичета! Ако наистина съм успяла да постигна това, значи има смисъл да допиша романа. Много южни усмивки и прегръдки от мен!
-
И от мен Браво!
-
Здравей Ина! Притежаваш невероятния талант да разказваш на един дъх. Да се раздаваш в словото. Да изгубваш самоличността си. Да вдъхваш самостоятелен живот на героите. Да ги вписваш в живота на читателя. Завинаги.
В мое лице имаш верен почитател. Позволявам си да те прегърна.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Страхотно е!