Живялo в малко селце едно бедно семейство. От сутрин до вечер бащата работел в близката мина, а майката шиела дрехите на богатите дами. Синът им бил още малък, но осъзнавал колко много родителите му се трудят за него. Вечер, когато семейството се събирало на трапезата, отправяло благодарности към бога за дадената им храна, колкото и малко да била тя, защото вярвало, че възможността за по - добър живот ще почука и на тяхната врата.
Изминало време, синът на бедните хорица пораснал и въпреки малкото пари, той редовно посещавал училище. Бил любознателен, интересувал се от новите неща, а щом вечер се приберял у дома, с нетърпение разказвал какво е научил. Родителите били доволни от детето си, защото осъзнавали, че знанието е прозорец към света.
Една вечер, докато момчето се прибирало към дома си, се натъкнало на богаташки пир. Всички пиели, пилеели парите си безразборно и се подигравали на бедните. Само един господин стоял в страни от останалите.Той не проронвал и дума. Погледът му се реел ...