Късно е
> ...Късно е. Няма обратен път назад...
>
> Живко Колев
Беше петнадесет минути преди полунощ. Тя седеше на терасата, втренчила поглед в пълната луна. Очите ѝ бяха пълни, но нито една сълза не смееше да се отрони. Цялото ѝ тяло беше стегнато. Раменете ѝ леко потръпваха от летния нощен полъх. Бюстът ѝ едва помръдваше, сякаш не дишаше. Стомахът ѝ беше втвърден като цимент. Бедрата ѝ бяха замръзнали, коленете също не помръдваха. Пръсците бяха вкаменени, а пръстите на краката ѝ не чувстваха никаква тежест заради цялата източеност на тялото. Душата ѝ кървеше след поредното разочарование. Кръвта ѝ се вливаше в мозъка ѝ толкова бързо и болезнено. Съзнанието ѝ крещеше в лудост, ала устните не потрепваха. Очите ѝ все така безмълвно гледаха луната и сълзите все така се страхуваха да паднат. Ръцете бяха стегнати в общ юмрук и стискаха силно и безмилостно... Какво стискаха? Едно малко оранжево цветенце се показваше в средата на тази ярост, която изпълваше пръстите. Това е! Това е пследната ...