Илиян беше напуснал Мария,но не защото не я обичаше или не искаше да сподели живота си с нея,а защото имаше дъщеря на име Клавдия.

  -Татко!Ти не си щастлив с нас,нали?.попита тя, но след като не получи отговор продължи.-Татко,ще ни напуснеш ли?

   -Да,скъпа!-взе куфара и тръгна към изхода,но изведнъж спря,защото съпругата му Силвия предусещайки,че ще го изгуби,беше застанала на входа.

   -Тръгваш ли си?

   -Да!

   -Ще те видя ли,някога отново?

   -Не,това е краят!

  Силвия не знаеше какво го е откъснало от нея,защото не познаваше тази тъмна сила.Но нея самата я заболя,той не искаше да я посвети във своята болка,беше толкова спокоен и все пак така развълнуван,душата му кънтеше в такава дълбочина,която тя никога не успя да достигне.

 В този момент Силвия имаше усещането,че Илиян обичаше онази жена точно толкова малко,колкото и нея.Той въобще може би не обичаше хората,той обичаше само идеята и силното си влияние върху околните.Но ако беше останал при нея,без да я обича,тогава това щеше да е измама.

  Илиян не се страхуваше от миналото,защото то беше отминало.От настоящето също не се боеше,защото знаеше,че скоро ще отмине.Та нали самото му съществуване не е нищо повече от преминаване в миналото.

 Той знаеше,че трябва да се освободи от тревогата и непрекъснатия страх от предстоящето,защото всичко това прави хората нещастни.Но може ли да е абсолютно сигурен,че Мария е останала непроменена.

Може би това,което някога е смятал за съвършена и истинска любов в нея е вече изчезнала,по заплетените омагьосани пътеки на разума и безумието.И може би това,с което някога я пленяваше,и което желаеше да съхрани само заради нея ще му бъде отнето,и тогава Илиян ще остане измамен,защото пред нея е предоставена блестяща възможност да бъде съблазнена и всичко това той трябваше да поеме върху съвестта си.Илиян имаше смелост да се бори,защото вярваше въпреки всичко,но нямаше смелост да познае нищо,нито пък смелост да притежава нищо.Какво ще стане?И какво ще донесе бъдещето със себе си?Не знаеше и нямаше никаква представа.

 Мария лежеше под студените сатенени завивки,но в този момент те и се струваха по-студени от всякога.

 Стаята беше толкова затъмнена и дори слънчевите лъчи не успяваха да проникнат,за да докоснат всяко кътче,което я заобикаляше,защото тъмнокафявите пердета закриваха всичко наоколо.

 Влезе Симона,приближи се към нея.Мария леко повдигна тялото си,очите й бяха помръкнали,а треперещите й ръце се протегнаха към нея.

  -Симона,моето дете е мъртво!Загубих го в онази катастрофа.

  -Сигурна ли си?

  -Да,всички са мъртви.Съобщиха го вчера,по новините.Илиян не е бил в списъкът на пътниците,възможно ли е той да не е взел детето?

  -Ами ако не е той,тогава кой е?

  -Не знам!Знам само,че ако е той,ще го намразя и ще го държа отговорен за смъртта на нашият син.Не знам,защо имам силното усещане,че той няма и най-малка представа за случващото се.

 -Мария,ти знаеш,че никой не идва на този свят без плач,и никой не те пита кога искаш да влезеш в този свят,и никой не те пита кога искаш да си отидеш.

 От другата стая се чу лек шум.Симона отвори вратата,след което побърза да я затвори след себе си.Това,което видя,я потресе до мозъка на костите й.На пода лежеше мъж,от главата му течеше кръв,която се стичаше покрай челото му и преминаваше по заобленото му лице.

 -Тони,какво си направил?Кой е този мъж?-той не отговори нищо,просто стоеше безмълвно в ъгъла на стаята си и в едната ръка държеше счупена кристална ваза,с която го беше ударил.

  -Господи!Тони,той е мъртъв!

  -Не го докосвай,ще се погрижа за всичко!

  -Но ако някой заподозре нещо,ще отидеш в затвора.И ако приема,че аз не съм видяла нищо,ще свърша като теб!

 Тони изхвърли вазата,парчетата стъкла се разпиляха по пода,той направи едно бързо движение и я доближи.Постави ръцете си около нежната й шия,притисна я не много силно,искаше да й причини само лека болка,за да може тази жена,която стоеше пред него,да замълчи,ако ли не той със сигурност щеше да се погрижи и за това.

  -Ти трябва да забравиш?

 Симона щеше да замълчи,защото името й е устремено единствено към него.

  -Хайде,..помогни ми,трябва да се отървем от тялото?

 Тони го хвана за раменете,повдигна го леко и започна да го влачи по пода към гардероба.Тя също тръгна към него,хващайки краката на безжизнения труп.

 Изведнъж вратата се отвори и Мария влезе,лицето й придоби блед отенък от гледката,която видя пред себе си.Таксиметровият шофьор е щял да го разкрие,бил е заплаха за Тони,той е отвлякъл детето й.

 -Мразя те,как си могъл да го направиш?Убиец...

 -Настроена ли си да чуеш,да повярваш в мен,ти,която се съмняваш в мен.То аз мога да кажа,невероятна е причината,която ме накара...

 -Стой далеч от мен?Изчезни от живота ми?

 -Значи така завършва всичко,изведнъж!Искаш да ме изоставиш,за да отидеш при него,нали?

 -Какво значение има това?

 -Има,защото той не те обича!

 -Не!Той ме обичаше по-сърдечно,отколкото самата аз мога да обичам,любовта му е светла като живота,мисълта му е по-горда от моята слабост.