30.04.2010 г., 10:52 ч.

Лагерът 

  Проза » Разкази
552 0 2
4 мин за четене

- Хайде, мърди, стройте се по-бързо!!! - дереше се Сержант. - Айде бре, какви хора сте вие, че не можете една нормална редица да направите?!!! - тук сержантът за момент замълча, колкото да си поеме дъх и след това изрева: - СТРОЙ СЕ!!!
- Някои от нас не са хора - измърмори под нос Но Щен Вълк. - И по принцип не се строяваме в разни редици.
- Припомни ми - прошепна Гар Ван. - Защо сме тук?!
- Ти си виновна за това - също толкова тихо й отговори съненият Сянка.
- Аз?! - искрено се удиви сенчестата. - И откъде накъде?
- Не беше ли ти тази - изсумтя сянката. - Която му каза, цитирам "Добре де, ще направим каквото кажеш, само ни остави да се наспим." А?
- Хъм - виновно изхъмка тя. - Май аз бях...
- Ах този Скиталец! - възкликна под нос Черната Пантера Ра.
- Тихо там!!! - изрева Сержант и оглеждайки с полудоволна усмивка полуподобието на редицата новобранци пред себе си, извика с почти нормален глас: - А сега ще потичаме малко, надяс... но, бегом... марш!!!
- Надясно е в другата посока, бре! - изръмжа Но Щен Вълк на човека до него, който се беше объркал. - Ако пак ме настъпиш, ще те сръфам!
- Този човек как успява да говори всеки път с по три удивителни?! - възкликна Сянка.
- Да говори ли?! - разтриваше си дясното ухо Гар Ван. - От толкова викове ми заглъхнаха ушите!
...
- Не е истина! - възкликна Черната Пантера Ра, докато се прибираха в стаята си. - Болят ме и четирите лапи от това непрекъснато търчотене и скачотене нагоре-надолу!
- Мен пък ме боли опашката - оплака се Но Щен Вълк. - Оня БИИП до мен непрекъснато бърка ляво с дясно и само ме настъпваше по нея.
- И ти к'воо? - попита го пантерата.
- Ами, сръфах го - сви рамене вълкът. - Както му обещах... А?! Ти пък кой си?
- Аз съм Саб Ле Зъб - представи се запитаният. - Отговорник съм на това спално и имам работа за вас.
- Легнал си на леглото на Сянка - предупреди го Ра. - На него никак няма да му хареса.
- Е и? - сви рамене саблезъбият.
- Я, котенце! - захили се Гар Ван, която в този момент също влезе в спалното. - Защо са ти толкова дълги зъбите?
Но Зъб така и не можа да отговори, защото веднага след сенчестата в помещението се довлачи и Сянка, който най-трудно от всички понесе днешните им занимания и директно се разпльока в леглото си, като само промърмори:
- Я, каква пухкава възглавница ми се е паднала... - и заспа дълбоко.
- Хей, аз не съм възглавница! - неясно изломоти отговорникът. - Измъкнете ме оттук! - също толкова неясно помоли той, след като не успя да се измъкне сам.
- Лека нощ - пожела на Саб Ле Зъб Гар Ван.
- Кис кис кис - изкискаха се останалите. - Лека нощ.
- Май ще имам проблем с тези... - измърмори под нос Зъб.
...
- ...! - изскимтя Саб Ле Зъб, тъжно побутвайки с лапа някакви трохи. - Но кой е могъл да направи такова нещо?!
- Какво е станало? - успокоително го потупа по рамото Сержант.
- Някой ми е изял кексчетата! - оплака му се отговорникът.
- Ахам - разбиращо кимна сержантът и обръщайки се към строеното в редица отделение попита: - Знаете ли нещо по въпроса?
- Да - веднага отговори Черната Пантера Ра. - Ние ги изядохме.
- Но защо?! - проплака Зъб.
- Действахме съобразно днешната ни задача - отсечено рапортува Сянка. - Да се изхранваме един ден с това, което намерим.
- И ние намерихме кексчетата - добави Но Щен Вълк и се облиза.
- Но идеята на упражнението беше да търсите храната си в природата, а не в спалното!!! - изръмжа Сержант.
- Така ли? - сви рамене Гар Ван. - А защо не казахте така още отначало?!
...
- Каква е тази идиотщина?!!! - ревеше Сержант сочейки обвинително към дървените отломки.
- Но нали каза да мина през оградата?! - учудено вдигна вежди Гар Ван. - Какъв е проблемът?
- Идеята на упражнението беше да прескочиш оградата, а не да я разпарчетосваш!!! - дереше се сержантът.
- Така ли? - сви рамене сенчестата. - А защо не каза това още отначало?!
...
- И така, мърди!!! - извика Сержант. - Представям ви новият ви инструктор, ефрейтор Фи Тил!!! Въпроси?
- Какво ще ни преподава? - попита някой от началото на редицата.
- СРБ - спокойно отговори Фи Тил, а виждайки недоумяващите погледи на повечето новобранци, поясни: - Специализиран ръкопашен бой.
- А...? - въпросително вдигна лапа Но Щен Вълк, обаче ефрейторът го прекъсна с думите:
- Също така и СЛП - специализиран лапопашен бой...
...
- Тутурутутутуту! Тутурутутутуту! - разнесе се бодър тромпетен глас в притихналата утрин и после отново: - Тутурутутутуту...
- Ооох! - хвана се за главата Черната Пантера Ра. - Какъв е този ужасен шум?!
- Това е сигналът за ставане - ненужно поясни Сянка, докато си търкаше сънено очите.
- Да, зная! - изръмжа пантерата. - Въпросът бе риторичен...
- Аууаагфтмм - широко се прозя Но Щен Вълк и с много чувство добави: - Ужас! Мразя го този звук!
- Ммммм - протегна се Гар Ван. - Това е безобразие!
Последвалият тренировъчен ден няма пряко отношение към настоящата история, за това разказът за него може би ще бъде разказан по-нататък.
- Ооох!!! - прочувствено изохка Сянка вечерта, докато си масажираше краката.
- Щеше да е доста забавно - каза Гар Ван. - Ако не трябваше да ставаме толкова рано.
- Или поне - добави Ра. - Ако не ни будеха с този отвратителен шум!
- Хъм - замислено изхъмка Сянка. - Какво става, Но? Усмихваш се като много лошо вълче!
- А - небрежно сви рамене Но Щен Вълк. - Няма такова нещо... Лека нощ, приятели.
- Лека - пожелаха си останалите, а сянката добави под нос едно тихо: - Да бе да!
На сутринта в обичайното тромпетно време, вместо обичайният ужасен шум, се чу само едно приглушено:
- Ппппппп...
Но Щен Вълк се захили в просъница на шегата споделена със самия себе си...

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А какво депресивно има в казармата?!?! Моята беше много яко изкарване
    Героите имат още случки в лагера...
  • Това така ми припомни казармата,че чак стомаха ме присви...Вземи ги изкарай героите от лагера,че и без това всички други произведения в сайта звучат все по-депресивно.
Предложения
: ??:??