ЛАТЕРНАТА
Не го помня. Тя винаги го рисуваше, говореше за него, размахваше с ръчички оживено, когато станеше дума за балерини и принцеси. А дори не знаех как да й обясня, че те не живеят в морето...
Ще трябва да призная, че малко ме е страх. Очаквах къщата да върне спомени; нещо повече - точно затова най-сетне реших да я продам. Мъжът ми винаги е твърдял, че миналото трябва да живее с нас, ала само до момента, в който сме сигурни какво искаме да следва. А аз съм сигурна. Той, децата, работата ми... за пръв път животът ми се нарежда и спокойно мога да твърдя, че аз нямам ни най-малко заслуга. Затова избрах да го послушам и в този случай. Да пусна. Но, както казах, нещо успя да ме изненада. Не вярвах, че сред кутиите ще намеря малка бяла латерна, сякаш от морска пяна. Истината е, че споменът за нея отдавна бе отшумял, оставяйки зад себе си една дупка в паметта ми от последните й дни. Бях подтиснала и това; дори това. Гледайки я сега, не мога да повярвам. Още ми е познато усещането от гла ...