Лебед от билетче...
Беше мрачен и дъждовен ден, но не от онези обикновените за зимния период, а от първите такива, когато всеки се буди сутрин и усеща в гърдите си онази буца лед, която е заседнала там. Денят не просто беше мрачен, той бе изпълнен със студ, студ дълбоко покълнал в телата на всички около нас.
Посърнали хора - поели по път - към някое място - което аз не знам.
Пътуващи към домовете си - или поне тези които имат такива. Но всички бяха замръзнали в онази сутрешна поза на смръщване - че студът е дошъл и завладял всичко.
Беше вече вечер, когато се прибирах от работа - там само си представях какво им е на всички навън - аз се зарадвах на студа - защо да не му се радвам - това значи, че си имам извинение за всички откази да излизам където и да е било с приятели - ще си стоя у дома - ще си правя фигурки от листове хартия, ще си готвя, ще чета! На спирката - хората са се свили и треперят. Всички опаковани като космонавти, дори походката им е такава: хоп, стъпка - ето още една... ...