20.03.2009 г., 11:36

Ледената верига на едно, вече, принудено приятелство

1.7K 2 1
1 мин за четене

 

 

  Замръзвам! Чуваш ли стенанията ми от болка, сковавщи сетивата ми? Студено е, когато думите ти порязват съзнанието ми. Душата ми заледена стои, чакаща новото слънце, което - вярвам - някога ще ме разтопи. Дали ти ще си това слънце, което ще ме спаси, видяло, може би, разбрало мъката, която ми причини? Или краят ще ме стопли и съхрани от твоето убийствено приятелство. И ние, заблуждаващи се, всеки ден наричаме моята агония - приятелство - обругано вече, подритнато два-три пъти от теб, иронизирано и осмяно. Моите сълзи са единствените, които стоплят замръзналото ми лице, запазват ме жива, спасявайки ме от бялата смърт, чакаща да покоси сърцето ми. Плача, защото те обичам, плача за теб, за мен, за тях, които нарани, плача, защото само тази проста солена течност в очите  ми може да спаси душата ти. Седейки отново сама, се уповавам само на сълзите, хващам се за тази последна, тъй несигурна сламка, че те ще могат да те излекуват със своята мистична сила. Смейте се, че вярвам на това, но кажете ми: на какво друго да се надявам? Ще може ли ледът да се разсее под лъчите на зимното слънце? Как да счупя веригите на вече принуденото ни приятелство, за да почувствам топлина?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...