Роза се разхождаше в градината пред малката къщичка със сламен покрив и береше букет за скъпата си майчица която в момента ѝ шиеше прекрасна, бяла рокличка. Шестгодишното момиченце откъсна една теменужка и я добави към другите цветя. Наведе се да откъсне още една когато над главата ѝ прелетя дълга пръчка и рошавото куче на брат ѝ профуча край нея и се втурна да я хване. Роза загуби равновесие и падна в лехата.
Брат ѝ Карамфил който беше само с една година по - голям от нея спря и критично я огледа. След това я посочи с пръст и прихна да се смее.
- Защо влизаш в градината като си по - малка от цветята? - хилеше се той. - Някой ден ще заспиш под теменужките и никога няма да те намерим.
След което я отмина и изтича след кучето си.
Момиченцето нещастно присви устнички готово да се разплаче. Малкото букетче стоеше в ръката му, но стеблата бяха прекършени, а цветенцата омачкани. В детските очички заблестяха сълзи. В този момент се дочу силен гръм и едра капка дъжд намокри бузката ѝ. За по-ма ...