Роза се разхождаше в градината пред малката къщичка със сламен покрив и береше букет за скъпата си майчица която в момента ѝ шиеше прекрасна, бяла рокличка. Шестгодишното момиченце откъсна една теменужка и я добави към другите цветя. Наведе се да откъсне още една когато над главата ѝ прелетя дълга пръчка и рошавото куче на брат ѝ профуча край нея и се втурна да я хване. Роза загуби равновесие и падна в лехата.

Брат ѝ Карамфил който беше само с една година по - голям от нея спря и критично я огледа. След това я посочи с пръст и прихна да се смее.

- Защо влизаш в градината като си по - малка от цветята? - хилеше се той. - Някой ден ще заспиш под теменужките и никога няма да те намерим.

След което я отмина и изтича след кучето си.

Момиченцето нещастно присви устнички готово да се разплаче. Малкото букетче стоеше в ръката му, но стеблата бяха прекършени, а цветенцата омачкани. В детските очички заблестяха сълзи. В този момент се дочу силен гръм и едра капка дъжд намокри бузката ѝ. За по-малко от минута тъмни облаци скриха слънцето и ярки светкавици прорязаха небето.

Роза пусна на земята унищожените цветя и бързо се изправи на крака. Карамфил повика кучето си, изтича до нея и като я прегърна през раменете я поведе към къщата.

- Ела! - прошепна ѝ нежно. - Ще завали порой.

Закрилнически стисна ръчичката ѝ и затича към дома им.

Щом прекрачиха прагът на къщата и затвориха вратата отвън забушува истинска буря. И двете деца изпищяха ужасено и се втурнаха в малката стаичка в която на дървена пейка до запалено огнище седеше млада, тъмнокоса жена. Тяхната майка. С разтреперани телца се хвърлиха към нея и я прегърнаха търсейки закрила. Тя ги притисна към себе си, помогна им да се настанят на пейката от двете ѝ страни, целуна ги по челцата и ги погледна усмихнато с топлите си кафяви очи.

- Не се плашете, милички, бурята скоро ще утихне. Изглежда крал Вихър се е ядосал малко, но скоро ще му мине. Кралица Сияйна ще го усмири.

- Крал Вихър? - погледна я неразбиращо малкият Карамфил.

- Да. Лунният крал. Не съм ли ви разказвала легендата за Небесните Повелители?

- Не - тихо прошепна Роза.

Силен гръм разтърси малката къщичка и децата още по - яростно се вкопчиха в майка си.

- Да, крал Вихър определено е много ядосан. И докато чакаме гневът му да отмине аз ще ви разкажа легендата за Небесното кралство. Искате ли да я чуете?

- Да - кимнаха с главички и Роза и Карамфил.

Майката погледна децата си с обич и започна да разказва:

- Високо, високо в Небето има красив замък. Целият от злато и сребро той приютява в себе си Небесните Повелители. Негови господари са крал Вихър и кралица Сияйна. Но преди да се срещнат и да се оженят замъците били два, а на Небето имало две кралства. Слънчевото и Лунното. Владетели на Слънчевото кралство били крал Златолъч и кралица Зора, а на Лунното - крал Здрач и кралица Скрежина. Крал Златолъч бил Повелител на Слънцето, а крал Здрач - на Луната. Двете кралства били едно до друго, но никой от Слънчевото не можел да види Лунното и обратно. И двамата крале знаели за съществуването си, но никога не се били виждали. Единственият който можел да вижда и двете кралства бил Звездния Оракул - съветника на Златолъч и Здрач. Той съветвал и двамата крале, но никога не обсъждал с единия какво става в кралството на другия. Неговата задача била да потдържа баланса между двете кралства и той го правел. Небесните хора от Слънчевото кралство били с неземна красота. Всички до един били русокоси, с бяла кожа и синьо - зелени очи. Те можели да съществуват само на дневна светлина. С настъпването на нощта изпадали в дълбок сън и се будели чак при изгрев слънце. Никой от тях никога не бил виждал Луната. Хората от Лунното кралство били с ненадмината красота. Тъмнокоси, тъмнооки, с прекрасна мургава кожа. Те живеели само когато настъпела нощта. И никога не виждали Слънцето. Години наред двете кралства потдържали баланса между Слънцето и Луната без проблеми до момента в който на крал Златолъч и кралица Зора им се родила дъщеря. Принцеса Сияйна. Още в мигът на нейното раждане Звездния Оракул предрекъл, че тя ще донесе гибел и на двете кралства. И всички му повярвали защото малката принцеса била различна от всички в двете небесни кралства.