Лексикон
Нали знаете какво е лексикон. Едни писания, с които момичетата изразяват чувствата си, мечтите си, желанията си. Характерно е за ранният пубертет до към средата на гимназията. Обикаля този свитък с изповеди от чин на чин. Чест и гордост е да те почетат и да те поканят да попълниш и ти своето желание. На тази възраст лошото е най-лошо, доброто е най-добро, а важното е най- най- най-важно. Всички сме писали в тези лексикони, но още преди да е минала учебната година, тетрадчицата, събрала дълбокомислените мъдрости е забравена, захвърлена, загубена. Рядко, много рядко се запазва. За такъв лексикон ни разказа Нина.
- Представяте ли си, децата от дома също попълват тетрадки с мечти и желания. Оформят ги красиво. Рисуват картинки.
- Да, всички момичета на определена възраст го правят.
- А-а, не само момичетата - намеси се Петър. И аз съм писал. Харесвах едно момиче от другия клас, а то не ми обръща никакво внимание. Едва успях да се докопам до нейния изповедалник. Почти с взлом го отмъкнах.
- И какво написа? С каква мъдрост оскверни девическите изповеди?
- Ами, мъдрост. Написах ù, че има най-страхотните очи на земята.
- И колко бяхте големи?
- Ами колко, в осми клас.
- Какво стана после?
- Какво? Нищо! Или по-точно всичко. Сега ме буди точно една минута след като е направила кафето.
- А стига, бе! - и всички се изхилихме на развръзката.
Хилехме се, защото до него Вера клатеше глава в смисъл: Измисля си. И вече на глас:
- Лъже като дърт циганин. Кафето сутрин го прави той. Аз обичам да си поспивам повечко. Нинче, кажи за дома.
- Значи, като го видях се изненадах. Така оформен, така старателно надписан, изрисуван.
- Лексикон ли?
- Те така са го нарекли, а в подзаглавие поясняват: „За какво мечтая.”
- Това не са го измислили децата. Нямат толкова акъл.
- Грешиш. Точно те сами са си го направили.
- Така де, ама под диктовката на възпитателите.
- Глупости! Възпитателите нямат намеса. Нещо повече, децата го крият от тях.
- Защо?
- Не знам. Може би не им вярват. А може би искат да си е чисто тяхно дело. Не знам. Те и на мен с триста уговорки ми го дадоха.
- И какво пише там та е толкова секретно.
- Сашо, стига и ти. Само се заяждаш.
- Не бе, питам само. Какво има да крият тези деца в мечтите си, та на никого да не го показват.
- Какво ли? Най-съкровеното. Сашо, не ме прекъсвай! Много ми хареса. Интересно е да разбереш за какво мечтаят децата в тяхното положение.
Успях да ги убедя, че и аз искам да напиша нещо, но ми е нужно време, поне десет минути, за да го обмисля и докато уж обмислях, направих набързо снимки на всички страници. Сега ще ви ги покажа. Много са интересни.
- Това не е честно, ти си ги измамила.
- Може и така да се каже, но нямах друг избор.
- Това е подло, аз няма да слушам – и кака Кати се обърна настрана.
- Ако искаш. Давай Нина.
Като видя,че никой не я последва кака Кати отново се присламчи към групата.
- Първо ще ви прочета няколко желания от лексикона на сестра ми.
Знаехме, че Нина има по-малка сестра в началните класове на гимназията.
- Те не са интересни. Всички ги знаем, нали и ние сме писали.
- Не бързай, Кати, искам да сравняваме. Данните за семействата на момичетата взех от сестра си. Започвам:
„Мечтая да посетя екзотични курорти. Да се насладя на очарованието на лукса и разкоша, в който живеят известните личности” - Жана, майка шивачка във фабрика, баща шофьор на ТИР.
„Желая една, единствена нощ с Джони Деп. Ех как ще му разкажа играта.” - Соня, майка начална учителка, баща чиновник.
„От сега бленувам за абитуриентския бал. Искам да съм с най-красивата рокля, да ме закара чичо Данчо от другия вход с неговата Q седмица. Ще бъде страхотен купон” -Вили, майката нещо работи, бащата е безработен.
„Красивото цвете в ръката взех. Поемам по белия свят.
Желая да срещна любим човек. И двама да тръгнем на път.” Силвия, родителите ù са в чужбина, живее с баба си и дядо си.
„Копнея за любов, за живот пълен с любов, цветя и щастие” - Калина родители музиканти. Имат оркестър и свирят по заведения.
- Да продължавам ли още?
- Какво гледате така умно? Това се пише по лексиконите. Нина, давай вече на децата от дома.
- Добре. Слушайте:
-„Когато изляза от дома, мечтая да имам собствена стая и вечер да мога да чета в леглото докато ми се доспи, а когато сънят натежи в очите ми, да протегна ръка и да загася нощната си лампа. Сутринта да ме събужда моят часовник с нежна музика.” – Ирина, родители неизвестни.
„Обичам мекици, искам да правя сутрин мекици и да ги поднасям топли на масата. Ще оставям всичко по средата и всеки ще си взема от което иска и по колкото иска. Масата в моя дом ще е пълна с разни вкусни неща и деца. Аз ще оставя в своя дом всички деца, които родя. Най-много три. Не, не, мисля че ще родя едно, ако е момиче ще родя още едно, за да е момче. Искам да имам момче, а може и момиченце. Много искам мъжът ми да не пие и да не ме бие.” Пепа, дете на многолюдно семейство, предоставило още четири други деца на различна възраст в различни социални заведения.
„Мечтая, когато изляза от дома, да срещна мъж, по-точно момче, в което да се влюбя и той да ме обича. Да си намерим дом някъде и там да живеем заедно цял живот. И да имаме две деца, които много да обичаме.” - изоставено дете, родителите ù я посещават, колкото да не загубят родителските права. Отказват съгласие за осиновяване...
„От цялото си сърце желая мама да се излекува и да ме вземе при себе си. Аз ще ù помагам. Щом навърша шестнайсет ще работя. Тя само да е жива. И да ме вземе при себе си.” -Петя, майка ù е тежко болна от рак, последен стадий. Петя е приета в дома по предложение на социалната служба, понеже няма кой да се грижи за нея след постъпване на майка и в болницата.
„ИСКАМ ДА НЯМА ДЕЦА БЕЗ МАЙКИ” – с големи, дебели, червени букви на цялата страница, а най отдолу - САВИНА.
След последните думи на Савина в стаята настъпи тягостно мълчание. Никой не намери сили да коментира това, което чу.
© Снежана Врачовска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря Цветозар. Радва ме оценката ти.
-
Затрогващо и прекрасно пресъздадено в писмена форма!
-
Дани , много, много благодаря за оценката!
Съгласна съм с теб, че животът зависи от шанса.Та нали е шанс,че се е родил точно този човек сред хилядите възможности едната клетка да се съчетае с точно определената от шанса друга клетка и така да се получи човечето, носител на точно определени качества и достойнства. И тръгва по земята след зарчето на живота си. Не съм се замисляла дали човек с годините се научава как да хвърля зарчето или успява да го срита, без живота да забележи така, че да се получи нужната шестица. Не знам.Аз лично ходя по пътечката на живота си и се оглеждам да видя двойка или дай боже петица.Шестиците са рядкост и са свързани с особено стръмни и каменисти пътечки.
П.П.За съжаление към днешна дата живота на Савина, в чието истинско име съм сменила две букви, не е от най щастливите. -
Дани, благодаря за коментара.Много ценя мнението ти и го очаквах с нетърпение.Въпросът е спорен.Ще се аргументирам с пример.Семейството на моите родители дружеше с много интелигентно семейство, което дълги години не са имали деца.Взеха си момиченце от дом за деца с умствена изостаналост.Родителите- лекари. Майката пожертва кариерата си и се посвети на Мимето. Много,много, много труд, грижи, усилия и нежност. Мимето завърши гимназия.Знаеш, че това е мечта недостижима за деца с такава диагноза.,но Мимето по нищо не се отличаваше от останалите свои връстници. После тя завърши медицина.Стана невероятно добър лекар пулмолог. Омъжи се, роди и отгледа прекрасен син.За съжаление почина рано. Питам се какво ли щеше да стане с нея ,ако беше останала в дома сред децата с умствена изостаналост.
В един от предишните коментари споменах,че дъщеря ми е психолог.Разказът написах след консултация с нея. Тя надълго и нашироко ми разясни и за периода на формиране на базисна тревожност от 0 до 3 години и за влиянието на околната среда, както и за генетичната заложеност,но ми се струва, че моето дилетанство е недопустимо, за да мога да се изкажа компетентно. За това спирам до тук и разчитам само на емоционалното пресъздаване. -
Много харесах творбата ти Снежи, а и коментара на Виктор.
Там където след името на децата пишеш с какво се занимават родителите, малко ми звучеше как някога когато говорих за приятелите си с моята майка, тя все питаше какво работят родителите им. Това може да определи някакъв социален статус, но дотам. Имам примери и в двете крайности, които ги проследявам в течение на 30 години, та чак и наблюдавам и тяхните деца. И тук абсолютно съм съгласна с Виктор, че възпитанието и средата са надценени.
Определено децата идват на земята с някакъв умствен и емоционален багаж. Дори ми се струва, че и посоката за развитие им е определена. От нас като родители май остава само да ги порастим и обичаме. -
Румен, Виктор, много ви благодаря за отзива.
Виктор, споделям мнението ти, че и в най-добрата среда може да израсте лош човек, и че всеки мечтае за това, което му липсва.Та нали за това е мечта.Също си прав, че духовната сила е генно заложена. Въпреки, че...де да знам.Не знам, може би и най- силния човек при дадени обстоятелства може да бъде пречупен.А Савина, ако си спомняш нейния разказ/нежност/, тя е съвсем сама на тази земя.Знаеш как е в природата.Самотното растение всред голото поле или е някакво мижаво храстченце, сгушено до цяла туфа себеподобни,което за да оцелее се огъва до земята при най-лекия ветрец. Или израства като самотен дъб, здрав и силен , готов да посрещне всеки ураган.На една поляна обикновено има множество туфи от храсталаци и един единствен дъб,но пък най-често точно самотните силни дъбове привличат мълниите.Не говоря за гората. Там нещата са други. -
Браво!
-
Разказа е много хубав и емоционален! Поздравления! На мен ми направи впечетление, че и двете групи деца общо взето желаят това, което нямат. Последното желание е от изключително дете. Права си че такива деца може да растат и в домове за сираци без никаква подкрепа. Както е вярно че и в най-добрия дом може да израстне сериен убиец. Ние не контролираме генетиката. А възпитанието го надценяваме. Детето с последното желание е от калибъра на майка Тереза и Ганди. Дома за сираци няма да и попречи а бащиния дом няма да и помогне. Даже е възможно да е развила духовната си сила именно защото е израстнала в дом. Разбери ме правилно. Аз съм за децата в семейства заобиколени от обич и грижи. Истината е, че съм възхитен от духовната сила на това момиче и се прекланям пред силата на майката природа.
-
Благодаря Мими,много,много благодаря!
-
Аз просто... оставам без думи...
Силно те прегръщам, Снежи!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
