11.05.2019 г., 17:55

Лекувай ме с целувки

810 4 14
2 мин за четене

       Малкото Мими е само на годинка и нещо, съвсем наскоро проходило мъниче, отдадено вече на житейската си мисия непрекъснато да опознава света.

        Днес ще го опознава натесно, защото времето е досадно дъждовно и искаме, не искаме, ще прекараме у дома.

        Малките крачета непрекъснато щъкат напред- назад, Мимето  не е от ревливите, забавлява си се с играчки, зазяпва се в телевизора, има си и други забавления, които откри с прохождането си, дало ѝ възможност да се докопва сама до нови предизвикателства, Едно от тях е да отваря всякакви врати и чекмеджета и да се зазяпва в захласва във всичко,  каквото вижда, кой знае какво се запечатва в малката главичка. След което затваря и отново хуква по бебешки да навива километраж за бъдещите житейски пътища.

        Да, ама с едната ръчичка отворила, а с другата се подпира на шкафа, и когато затваря, ама си притиска пръстчетата.

        _ Маммммм - изревава с вик Мими, аз тичам към нея, тя протяга ръчичка и сочи затиснатото пръстче. Гушкам, разтривам, целувам пръстчети и казвам

        - Мина - сълзите внезапно спират, голяма усмивка озарява бебешкото личице и Мимето се изсулва от прегръдката ми и отново хуква по житейско-образователната си програма.

цял ден така: от време навреме едно изреваване "Маммммм" - аз тичам, целувам болното пръстче, сълзите внезапно спират, Мими се усмихва и  продължава да си живее бебешкия си живот, докато баща ѝ се прибере.

        Той влиза, още е в антрето, Мимето вече хуква към него протегнала ръчичка с болното пръстче, рукват сълзички и поредният рев:

        - Тата...

        - Какво става?

      - Не питай, целувай! - едва успявам да му отговоря, защото вече съм прихнала от смях, едвам се сдържам да не се разсмея с глас.

        Баща ѝ целува пръстчето и ръчичката, Мимето се ухилва, врътва се и хуква по своите си задачи.

        - Още сутринта си притисна пръстчето и цял ден го лекуваме с целувки, само дето вече е забравила коя е ръчичката и към теб протегна другата, здравата, важни са целувките и лечението! - вече не се сдържам, а избухвам в смях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...