Лекувай ме с целувки
Малкото Мими е само на годинка и нещо, съвсем наскоро проходило мъниче, отдадено вече на житейската си мисия непрекъснато да опознава света.
Днес ще го опознава натесно, защото времето е досадно дъждовно и искаме, не искаме, ще прекараме у дома.
Малките крачета непрекъснато щъкат напред- назад, Мимето не е от ревливите, забавлява си се с играчки, зазяпва се в телевизора, има си и други забавления, които откри с прохождането си, дало ѝ възможност да се докопва сама до нови предизвикателства, Едно от тях е да отваря всякакви врати и чекмеджета и да се зазяпва в захласва във всичко, каквото вижда, кой знае какво се запечатва в малката главичка. След което затваря и отново хуква по бебешки да навива километраж за бъдещите житейски пътища.
Да, ама с едната ръчичка отворила, а с другата се подпира на шкафа, и когато затваря, ама си притиска пръстчетата.
_ Маммммм - изревава с вик Мими, аз тичам към нея, тя протяга ръчичка и сочи затиснатото пръстче. Гушкам, разтривам, целувам пръстчети и казвам
- Мина - сълзите внезапно спират, голяма усмивка озарява бебешкото личице и Мимето се изсулва от прегръдката ми и отново хуква по житейско-образователната си програма.
цял ден така: от време навреме едно изреваване "Маммммм" - аз тичам, целувам болното пръстче, сълзите внезапно спират, Мими се усмихва и продължава да си живее бебешкия си живот, докато баща ѝ се прибере.
Той влиза, още е в антрето, Мимето вече хуква към него протегнала ръчичка с болното пръстче, рукват сълзички и поредният рев:
- Тата...
- Какво става?
- Не питай, целувай! - едва успявам да му отговоря, защото вече съм прихнала от смях, едвам се сдържам да не се разсмея с глас.
Баща ѝ целува пръстчето и ръчичката, Мимето се ухилва, врътва се и хуква по своите си задачи.
- Още сутринта си притисна пръстчето и цял ден го лекуваме с целувки, само дето вече е забравила коя е ръчичката и към теб протегна другата, здравата, важни са целувките и лечението! - вече не се сдържам, а избухвам в смях.
© П Антонова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Гавраиле!
-
Мил,хубав разказ!
-
Браво на Веси!
С две думи замеси
универсалния лек
за всеки човек! -
Хубав лек, помага при студ и пек!
-
-
Благодаря ви!
Тя отдавна порасна, но останаха хубавите и забавни спомени, колкото и безсънни нощи и бдения и каквото да си ни причинили! Нали знаете - като пораснат, съжаляваш че тия дечурлига, били толкова сладки като малки, та чак ти се искало да ги изядеш, не си ги изял! -
Миличкото Мими,целувки и по двете ръчички.Да ти е жива и здрава Пепи да порасне голяма и любовта винаги да я съпътства.Поздрав.
-
Много сладка история както и Мимето. Никой не бяга от целувки.
-
Точно така е Пепи, от децата може да научиш повече понякога,отколкото от възрастните...те ти припомнят най-простите истини..Хареса ми! Поздрави!
-
😅! "ох. горката!" Иржи! 💐
Ангелче - и как невинни ни учат нас, големите, какво ни е нужно, иди кажи сега, че в човека не е заложена генно любовта! 💐 -
А аз,Пепи,доста по-голяма от Мимето,никоя болка не търпях,докато не ме "пожалят" с "ох,горката"И помня два случая,в който пропътувах пеша от единия край на града до другия ,до баба ми,защото вкъщи нямаше кой да изрече вълшебните думички.Единия път ми беше паднал първия зъб,а другия,бях се убола и дори кръв нямаше...И сега съм ,но по-малко такава глезла,когато касае болка...Виж как ме разчувства твоето разказче!
-
"О, суета, твоето име е жена!"
Благодаря, блу! -
Много сладко разказче! Целувка и от мен за Мимето
-
Извинявам се за грешките, сега видях, но го писах сутринта още в леглото
По-нататък ще редактирам, защото ще замине пак в "чакащи"
Благодаря ти!💕
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
