11 мая 2019 г., 17:55

Лекувай ме с целувки

805 4 14
2 мин за четене

       Малкото Мими е само на годинка и нещо, съвсем наскоро проходило мъниче, отдадено вече на житейската си мисия непрекъснато да опознава света.

        Днес ще го опознава натесно, защото времето е досадно дъждовно и искаме, не искаме, ще прекараме у дома.

        Малките крачета непрекъснато щъкат напред- назад, Мимето  не е от ревливите, забавлява си се с играчки, зазяпва се в телевизора, има си и други забавления, които откри с прохождането си, дало ѝ възможност да се докопва сама до нови предизвикателства, Едно от тях е да отваря всякакви врати и чекмеджета и да се зазяпва в захласва във всичко,  каквото вижда, кой знае какво се запечатва в малката главичка. След което затваря и отново хуква по бебешки да навива километраж за бъдещите житейски пътища.

        Да, ама с едната ръчичка отворила, а с другата се подпира на шкафа, и когато затваря, ама си притиска пръстчетата.

        _ Маммммм - изревава с вик Мими, аз тичам към нея, тя протяга ръчичка и сочи затиснатото пръстче. Гушкам, разтривам, целувам пръстчети и казвам

        - Мина - сълзите внезапно спират, голяма усмивка озарява бебешкото личице и Мимето се изсулва от прегръдката ми и отново хуква по житейско-образователната си програма.

цял ден така: от време навреме едно изреваване "Маммммм" - аз тичам, целувам болното пръстче, сълзите внезапно спират, Мими се усмихва и  продължава да си живее бебешкия си живот, докато баща ѝ се прибере.

        Той влиза, още е в антрето, Мимето вече хуква към него протегнала ръчичка с болното пръстче, рукват сълзички и поредният рев:

        - Тата...

        - Какво става?

      - Не питай, целувай! - едва успявам да му отговоря, защото вече съм прихнала от смях, едвам се сдържам да не се разсмея с глас.

        Баща ѝ целува пръстчето и ръчичката, Мимето се ухилва, врътва се и хуква по своите си задачи.

        - Още сутринта си притисна пръстчето и цял ден го лекуваме с целувки, само дето вече е забравила коя е ръчичката и към теб протегна другата, здравата, важни са целувките и лечението! - вече не се сдържам, а избухвам в смях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© П Антонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...