Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман /
Част първа
–Каква красива звезда! Какво силно излъчване!
Леон намали скоростта на летателния апарат, любувайки се на цветовете.
В съзнанието му се явиха образи и картини. Нима може да бъде толкова красиво, толкова невероятно! Той беше пътувал стотици години във Вселената, но едва сега откриваше силата на творческата мисъл, едва сега разбираше, че най-голямото щастие е именно в нея.
Леон /агент 20/ беше получил безсмъртие и имаше тази особена привилегия да общува с оная безкрайна сила, мъдрост и светлина, която имаше творческа мощ, която осмисляше безкрайната вселена. Въпросът за продължителността на живота беше отдавна решен от науката в неговия свят. Според философията времето е последователност от събития. Разумът се беше научил да размества тази последователност в свой интерес и агент 20 често мислеше по тази тема.
Всичко това Леон си припомняше, то бе станало преди много векове, а сега Леон пътуваше към една невероятна планета, изпълнена с живот, която беше огрявана от красивата звезда, наречена по-късно Слънце. Тази планета бе наблюдавана от управляващите цивилизацията на Леон и се бе превърнала в експеримент.
Оставена за резерват, Земята се развиваше самостоятелно, по свои закони, необезпокоявана от космическите сили и космическия разум. Разумът се бе съобразил с липсата на пълна симетрия на физическите закони, управляващи света. Ако при всеки повторен експеримент се получаваше един и същ резултат, това би означавало пълна симетрия. Добро решение на създателя е неподлежащият на симетрия закон за четността на елементарните частици. Посоката на тяхното въртене е неповторима. Още със създаването на земния свят беше ясно, че той ще се развива различно от всичко познато. Да проучи това, бе дадената основна задача на Леон.
Хората трябваше да постигнат сами познанието, да открият истината и да се самоусъвършенстват. И сега, толкова време след Сътворението, Леон /агент 20 / бе изпратен от управляващите неговия свят на Земята, за да изследва експеримента, да опише промяната, сам да види резултатите на един нов свят.
Вече наближаваше планетата Земя, дъхът му спираше в очакване на непознатото. Не мислеше да се приземява, първо трябваше да събере информация и да се включи в мрежите им на комуникация. Най-общо знаеше, че Земята е разделена на държави, а вътре в държавите имаше нови административни деления, но това беше много общо. Бяха му споменали, че там има една малка държава, наречена България, и той мислеше да се установи там. Редица въпроси се блъскаха в съзнанието му и не му даваха желаното спокойствие.
Много време загуби, докато успя да се включи в електронното им общуване. Ползваше електронните знания, усвояваше с лекота езиците, които се използваха в най-големите държави. И въпреки че беше много добър, най-много го затрудни българският! Леле, каква богата многозначност! Сложна глаголна система! Че и доста диалекти, които не бяха за подценяване. На Леон не убягваше и красотата на българите. Той си беше своеобразен естет, винаги се интересуваше от красивото, независимо в каква форма и цветове го откриваше.
…
Не случайно ме изпратиха тук, интересно е. Стоеше пред екрана и се любуваше на черноморското крайбрежие. А тези полуголи тела, добили загар от слънчевата светлина, направо чудесно! Бог им е заложил най-хубавото, друг е въпросът, че те се бяха отклонили от главната цел на самоусъвършенстване и както се виждаше от томовете исторически книги, които прочете в електронен вид, на Земята се бяха водили опустошителни войни, на много места откриваше, че населението живее в мизерия и невежество. Но той бързо отхвърли тези мисли и се загледа в дългокраката русокоса мацка. Увеличи картината на монитора, хвана момичето в кадър. То ядеше нещо от фунийка, навярно сладолед. Беше чел за сладоледа, но не можеше да си представи вкусовите му качества. Ах, тези жени! За тях на Земята са се водили войни и той прехвърли още един път историята за Парис и хубавата Елена, прочетена от него в Омировата „Илиада“.
Днес посвети времето си в търсене на визия за себе си – биография, интереси, занимания, външен вид. По нищо не трябваше да се отличава от земните хора. Агент 20 се замисли – желаеше да е красив, да му се възхищават, да го ценят, май започваше да изпитва чувства като хората и да изгражда един духовен свят, подобен на техния. Така, ползваше интернет и това му даваше много. Отдели красиви снимки на мъже от различни страни, мъже, които бяха харесвани от много хора, и започна да ги разглежда внимателно. Не можеше да прилича на един определен човек, трябваше да е оригинален. Ще вземе по нещо от няколко души. Снимките, които гледаше, бяха на Джордж Клуни, Брад Пит, Ален Делон, Филип Киркоров, Давид Бисбал, Леонардо ди Каприо, Крис Хемсуърт, Валерий Леонтиев, Шаман и Марио Симаро. Заложи чертите, които искаше за себе си, и се получи образ, който наистина беше красив. Леон се възхити от новото си аз и реши час по-скоро да придобие изобразения компютърен вид. Когато свърши това, се погледна в огледалната повърхност. Беше прекрасен. С тази външност всички врати в новия свят, който го очакваше, би трябвало да му се отворят. Ще е роден в София, измисли си и родословно дърво, като корените му идваха от Ловеч, но роднините му отдавна се бяха изселили оттам. Присвои си роднински връзки с известна адвокатска фамилия в Ловеч, която също отдавна бе напуснала този град. Трябваше да си изработи документи, но затова се искаше повече време, а и беше необходимо да види такива в истинския им вид. Много неща бе прочел и научил за живота на Земята през този месец на подготовка, когато летеше в космическото пространство и очакваше срещата си с новия свят. Нямаше търпение, но все пак трябваше да внимава, не биваше да избързва с нищо. Нямаше право да се провали.
Щеше да се приводни в Черно море, в което се влюби, още докато го гледаше на монитора.
Мария Мустакерска - Ловеч
Димитър Мусткерски - София
© Maria Mustakerska Всички права запазени