Част четвърта
…
Не, не, не може да съм влюбен, това чувство не съществува в света, от който идвам. Лео не спираше да мисли, съзнанието му рисуваше Розали – толкова невероятна и толкова истинска. Той повтаряше името ѝ и изпитваше безкрайно очарование от това. Така не може да продължава, ще се разходя. Лео търсеше нови усещания, които да намалят чувствата му, но това трудно му се отдаваше. Посети църквата „Александър Невски“ и дълго разглежда изображенията по стените. Те му харесваха, но неусетно сред тях се появяваше Розали – русокоса, синеока, с интелигентно лице, прекрасна. Нямаше и спомен от първоначалните впечатления, когато му се струваше, че не е достатъчно красива. Тя беше за него една загадка, един нов свят, който го привличаше неустоимо – свят на непознатото.
Лео, съзнаваше, че само работата може да го избави от натрапчивите мисли, затова започна да систематизира и обобщава това, което беше видял до този момент на земята. Записваше всичко в електронни вълни, с които щеше да го ...