Нещо лепкаво ме е обляло. Като сапун, ама катранен. Трудно се измива и мирише много, много гадно. Бая ще има да се търкам, докато го изчистя. А още по-лошото, че се е полепил не по кожата ми. По душата ми се е полепил. И всеки път като усетя вонята му, ми иде да повръщам.
..........................
Първо се започна с лъжите. Докато не се издаде случайно. Намирам sms "Ужасно ми липсва езикът ти. И не само той". Вдигам безумен скандал. Не за друго, ами заради лъжата. Иначе нещата така и така бяха започнали да вървят в една определена посока, която със сигурност не беше „ще остареем заедно”. Последваха извинения, обяснения, обещания.
После се кротна – разболя се тежко и имаше нужда от медицинска сестра. След това от реставратор на унаследен имот... От градинар... От сътрудник в бизнеса... От шофьор... И тъй нататък.
А пък като му се размина букета, започна да пази диета, да спортува и да мърмори все повече. И все повече да се засяда пред компютъра.
Женската ми интуиция се напрегна. Надуши нова лъжа. Намери я. Хакнах му мейла. Той не е технически гений, а аз съм си половин ченге... "Нямам търпение да се срещнем отново! Когато те видях за първи път, исках огромните ти като вълни гърди да ме обгърнат, да откъсна розата на рубинените ти устни..."
Този път нямаше скандали. Просто един ден си събрах парцалките и заминах.
Нямам време за губене с пубертетски истории. Та минахме петдесетте вече!
Сега ме обливат заплахи – от „ще ти счупя главата”, до „ще ти пусна адвокатите”. Пък и други сапунски простотии – сменени брави ("та да останеш на улицата"), заключени с девет ключа в един склад лични вещи ("ще си ходиш гола и боса") и тъй нататък.
В същото време, обаче, по мрежата тече усилена кореспонденция. Насочена към нови бъдещи жертви: ”Харесвам много красотата ти, излъчва такава беззащитност”, „Искам да потъна в очите ти и да те опозная до дъно”, „Какъв подарък да ти донеса от Чикаго, кой номер дрехи носиш?” (слабото тяло е важен фактор в избора).
Този път не изобличавам – търся път да се разберем като хората и кой откъде е. Предлагам: ”Виж, и двамата заслужаваме да сме щастливи, а заедно не можем. Може би имаш нужда от друга? Може би вече си я намерил? Ако е така, ок. Дай да приключим мирно-кротко”.
Последва войнствен отговор:
„Нямам никаква жена! Ти си въобразяваш!”
Моля???
Ами тази, на която писа, че обожаваш мистичната ù женственост и нямаш търпение да ù облечеш саморъчно подаръка, донесен чак отвъд океана? Тя коя е?
Гледам го тъжно... Той не знае на кого носи подарък, но аз знам. На мен.
Само че регистрирана с фалшиво име и фиктивен профил!
................................................................
Както казах, най-мразя лъжите. Дребните, тъпите, недообмислените. Страшно ме разочароват такива неща. Приличат ми на недоизкусурен сценарий на латиноамериканска сапунка. От ония, лепкавите...
© София Михайлова Всички права запазени