Нещо лепкаво ме е обляло. Като сапун, ама катранен. Трудно се измива и мирише много, много гадно. Бая ще има да се търкам, докато го изчистя. А още по-лошото, че се е полепил не по кожата ми. По душата ми се е полепил. И всеки път като усетя вонята му, ми иде да повръщам.
..........................
Първо се започна с лъжите. Докато не се издаде случайно. Намирам sms "Ужасно ми липсва езикът ти. И не само той". Вдигам безумен скандал. Не за друго, ами заради лъжата. Иначе нещата така и така бяха започнали да вървят в една определена посока, която със сигурност не беше „ще остареем заедно”. Последваха извинения, обяснения, обещания.
После се кротна – разболя се тежко и имаше нужда от медицинска сестра. След това от реставратор на унаследен имот... От градинар... От сътрудник в бизнеса... От шофьор... И тъй нататък.
А пък като му се размина букета, започна да пази диета, да спортува и да мърмори все повече. И все повече да се засяда пред компютъра.
Женската ми интуиция се напрегна. Надуши ...