2 min reading
Нещо лепкаво ме е обляло. Като сапун, ама катранен. Трудно се измива и мирише много, много гадно. Бая ще има да се търкам, докато го изчистя. А още по-лошото, че се е полепил не по кожата ми. По душата ми се е полепил. И всеки път като усетя вонята му, ми иде да повръщам.
..........................
Първо се започна с лъжите. Докато не се издаде случайно. Намирам sms "Ужасно ми липсва езикът ти. И не само той". Вдигам безумен скандал. Не за друго, ами заради лъжата. Иначе нещата така и така бяха започнали да вървят в една определена посока, която със сигурност не беше „ще остареем заедно”. Последваха извинения, обяснения, обещания.
После се кротна – разболя се тежко и имаше нужда от медицинска сестра. След това от реставратор на унаследен имот... От градинар... От сътрудник в бизнеса... От шофьор... И тъй нататък.
А пък като му се размина букета, започна да пази диета, да спортува и да мърмори все повече. И все повече да се засяда пред компютъра.
Женската ми интуиция се напрегна. Надуши ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up