Двамата мъже захвърлиха недопушените си цигари и се спогледаха. Единият се усмихна и смигна, другия само поклати доволно глава. Обикновено набелязваха внимателно жертвите си, този път обаче място за колебания нямаше. Печалбата им бе в кърпа вързана, още повече че след падането на мрака паркът съвсем бе опустял.

  - Чудя й се на акъла къде е тръгнала – прошепна единият. – Какъв късмет само, направо не е за вярване. Но пък ако нямаше тъпачки на този свят, щяхме да умрем от глад.

  - Видя ли й мобилния! Айфон 6, ако не се лъжа. Можем да му вземем добри пари. – Жената бе провела телефонен разговор малко преди да влезе в парка и така бе привлякла вниманието на двамата крадци.

  - Дали да не „ударим” сега?

  - Не, по тротоара на отсрещната улица от време на време минават хора. Може да ни видят. Стотина метра по-нагоре. До онези високите дървета. Няма къде да бяга.  

  - Тя и иска не може да бяга – подметна по-високият и се изкиска тихичко.

  Жертвата бе стройна, но не особено висока млада жена, облечена в черна пола до коленете и зелена блуза с дълъг ръкав. Изглеждаше съвсем беззащитна, защото се придвижваше с патерици, и то по доста тромав и неуверен начин. Левият й крак бе в гипс от основата на пръстите до някъде над коляното и стърчеше изпънат леко напред със застинало в гротескно подобие на балетен шпиц стъпало. Като че ли изпитваше огромни затруднения да държи пострадалия си крайник на „почетно” разстояние от настилката на алеята. Явно по никакъв начин не можеше да стъпва на него.

  Крадците се изнервиха да гледат как жертвата им се тътри като охлюв.

  - Айде бе, маце! – измънка единият – Ще съмне, докато стигнеш до удобното за атака местенце.

  - Нека си куцука, за никъде не бързаме. Май няма смисъл да я халосваме по главата. Само трябва да внимаваме да не извади спрей.

  - Че как ще извади като ръцете й са заети с патериците?

  - Прав си. 

  Излъчващата безпомощност млада жена най-сетне се дотътри до избраното от крадците място. Нито веднъж не се обърна да погледне назад, сякаш изобщо не предполагаше, че я преследват хора със зли намерения. Вниманието й бе насочено изцяло към това да държи гипсирания си крак изнесен напред и да не губи равновесие. Изглеждаше крехка и уязвима като дете.

  Докато слагаше маската си, единият от крадците се загледа в добре оформения задник на момичето и в оголения прасец на здравия й крак.

  – Тази определено има спортна фигура. Всъщност и в лицето е симпатяга, доколкото виждам. Бихме могли после да я опънем. Аз пръв обаче.

  – Я стига бе, та тя е направо инвалид, засрами се. Важното е да я ошушкаме.

  – Още по–хубаво, че е потрошена, така няма да може да окаже никаква съпротива.

  – Падаш си по лесната плячка, а? Голям мъжкар си, няма що.

  – Че какво му е на мацето? Я й виж само талийката и сочното дупе. Гледам и тънък глезен има. Не е за изпускане.

  Когато се увериха, че наблизо няма други хора, крадците се спуснаха към жертвата, която, чувайки шум зад себе си, се закова на място, отпускайки се тежко върху патериците си, и бавно извърна глава. На лицето й се бе изписа странна гримаса – нещо средно между почуда и уплаха.

  – Госпожице, това тук е палка, с която мога да ви размажа сладката муцунка за нула време, ако не слушате. Така че без да гъквате дори, ми подайте телефона си и портмонето, изобщо всички ценни вещи.

  – Моля ви, не ме наранявайте! – проплака момичето и с трепереща ръка бръкна в чантичката си.

  – Браво, същински джентълмен си! – възкликна вторият крадец, възхитен от словоизлиянието на колегата си, и се изкиска.

  Докато вадеше телефона и портмонето си, момичето залитна, като за малко не изтърва едната от патериците си. Крадецът с ораторските умения пристъпи инстинктивно напред и я подхвана. В такава ситуация той се чувстваше задължен да прояви поне мъничко джентълменство. Слабините му се отъркаха в стегнатото й дупе и той усети приятно изтръпване, предвестник на ерекция.

  – Госпожице, моля ви бъдете внимателна. Ще е много жалко, ако си счупите още нещо.

  Тя се усмихна насила и потрепери, усетила сексуалната възбуда на крадеца.

  – Ето, вземете и пръстена. Друго нямам. Наистина.

  – Сега се наведете и се подпрете хубаво на патеричките, защото смятам да ви поразклатя. Ако не се съпротивлявате, няма да боли изобщо, обещавам. Само спокойно, спокойно. Защо изведнъж се стегнахте така и задишахте като асматичка. Аз да не съм някакво чудовище.

  – Моля ви! Моля ви! Само това не! Недейте, моля ви! – Въртеше трескаво очи като обезумяла.

  – Тихо, тихо! Я, розови прашки с дантела. Впечатляващо! – изпъшка крадецът, докато вдигаше полата на момичето и плъзгаше длан по изящната му талия. С рязко движение разкъса прашките и ги захвърли в храсталаците. – Сега да дръпнем болното краче маааалко настрани, за да може… 

  Нещо изщрака и секунда по-късно крадецът усети пробождане в слабините. Погледна надолу и видя, че набъбналата глава на пениса му виси надолу, полуоткъсната, а тънки струйки кръв хвърчат във всички посоки.

  – Ама какво…

  Момичето бе измъкнало тънка кама от дръжката на патерицата си. Подскочи напред, за да не се изцапа с кръв, после извърна глава и се подсмихна ехидно. Крадецът се свлече на плочките и заквича, гърчейки се и стискайки обезобразения си член.

  – Хей! Какво стана! – подвикна вторият крадец, който не бе видял клъцването, защото се бе разсеял при вида на дебелата пачка пари в портмонето. Момичето светкавично вдигна гипсирания си крак и му нанесе тежък удар в стомаха. Мъжът се свлече. Понечи да се предпази от камата, но бе твърде замаян. Тя с хирургическа точност преряза гръкляна му.

  Момичето довърши „джентълмена” с накърненото мъжко достойнство с прецизен удар в сърцето, после прибра вещите си, включително камата, и заподскача чевръсто към изхода, като умело прехвърляше част от тежестта на тялото си върху гипсирания крак, без да го щади.

  И този път всичко бе минало перфектно. Щеше да се прибере в боксониерата си, да свали гипса, който бе срязан от двете страни и на практика се държеше от няколко лепенки тиксо, и да отпразнува победата си с чаша червено вино. Преди лягане щеше да вземе душ и, разбира се, да направи с ножовка две резки върху патерицата. Там вече се мъдреха седем. А утре… утре щеше да продължи да се наслаждава на хобито си.