Разговорът вече беше на хумористична вълна,... разказвахме си весели случки от миналото, седяхме един до друг, както се казва в опасна близост,. ръцете ни като че ли  по-често се застоявваха по бедрата ни или по дланите ни, когато разказвахме  нещо и ръкомахахме артистично,...беше приятно и на двама ни, а може би не обръщахме внимание на това.През смях тя разрошваше косата ми, после оправяше алаброса, погалваше челото ми,... пийвахме и се наслаждавахме на веселието си.

- За последен път споменавам Йорго,... никога не сме били така весели,...той разказваше за някакви пътувания, морски бури или неудачи по пристнищата. Слушах го от уважение и си мислех, не направих ли грешен избор....Защо пак на мен, аз ли съм неудачника,... вглъбих се в себе си, занемарих се,.. не смеех нищо да кажа и на дъщеря си, залъгвах себе си и нея, че съм щастлива.

Не можех да приема едно,... уж се бяхме привързали един към друг, а вечер всеки лягаше сам в леглото си,... само си пожелавахме лека нощ и приятни сънища... Какви приятни сънища когато си сам в леглото си,... въртях се по нощите и не можех да взема никакво решение,.. както сега, да му изхвърля нещата и да го залича от живота си. Ами близо 10 месеца съм се мъчила...

Казах си, да върви по дяволите,.. а това вече ми дойде в по-вече,... круиз на ветроходна яхта без мен..

          Погледнах я, беше повече от ядосана,... пръстите на ръката й нервно потреперваха в дланта ми,

В такива моменти е най-добре да си помълча...

- Какво си мислиш, че съм пожелала пред Посейдон, бурно море ли,... или безветрие,... нищо, просто на добър път. Семейството му не е виновно,...виновната съм аз, че мислех в грешната посока...- все така тихичко говореше Ангелики

Тя въздъхна, помилва ръката ми, отпи глътка и допря главата си на рамото ми...

Настъпи минута-две нещо като тягостна тишина...

- Обичаш ли да танцуваш, Петро,... валс, блус..- промърмори Ангелики

- Харесвам да,... нямам предпочитания, обаче отдавна не съм танцувал,... или нямам повод или няма с коя,... малко ме е страх да не объркам такта...- тихичко й отговорих

От уредбата зазвуча блус...

Поклащахме се едва едва под ритъма....

Главата й беше на рамото ми, притисната до мен чувствах ударите на сърцето й...едната ми ръка се промуши под  ризата й,... напипах голият гръб, сякаш и той пулсиращ,.. с другата ръка откопчах едно,.. второ,.. трето копченце... Устните ми се впиха в нейните,.. тръгнаха надолу,... поспряха се до ключицата...после зацелувах гръдта й...Тя се притисна в мен,... очите й бяха широко отворени, издаващи възбудата...Бях вече без блузка,...ръцете й шареха по гърдите ми,... по корема...

Освобождавахме се от одеждите си,... телата ни бяха долепени и усещаха взаимното пулсиране.

От уредбата не се чуваше нищо,... тишина, нарушена само от целувките и галенето на телата...

- Ела,.. ела в моята спалня,...- шепнеше тя и ме поведе

Лека призрачна светлина се прокрадваше от лампата в ъгъла, някакво украшение с разноцветни камъчета и пригласяха хвърляйки проблясъците си,... тишина, уют и очакване на нещо да се случи.

Постелята по спалнята бе изпъната като за парад, из стаята се носеше благоухание,.... пристъпяхме едва-едва, сякаш ходехме като нестинари по жарава,....или по-точно хванала ме за ръката като слепец и ме водеше към някакво тайнство...

Очите ни се гледаха питащо и в очакване, ръцете ни бяха по-уверени и заопипваха навсякъде...леглото бе пред нас, а никой не смееше да седне или полегне пръв....

Ангелики ме побутна леко напред, сякаш казваше, ти си първият, лягай и ще те последвам,... побутнах я  и аз напред,... давай, ще те последвам и аз...

Приведох се малко, прегърнах през кръста и я повдигнах,... направих крачка напред и я положих на леглото,... последвах я веднага, сякаш да не избяга...

Скоро сладострастни звуци нарушиха тишината,... скимтяхме от взаимно удоволствие...

        Пробудих се на сутринта,... дали е още толкова рано, или изгубих представа за времето...

Ангелики кротичко спеше до мен,... нее, щорите са плътно спуснати и не прониква светлина,... през полуотворената врата се виждаше играта на слънчевите лъчи...

Наведох се и я целунах,.. с върха на езика я погъделичках по рамото,... помилвах с ръка бедрото й.

Тя се разбуди, усмихна се и на свой ред ме погали по лицето...

- Петро, откога не съм изживяла това,... да се събудиш при мъж, който те обича даже и за мига,... краткотрайно, но да се чувстваш обичана и желана... И ето, всичко било около мен, а аз ходя да го търся - говореше тя притихнала в обятията ми

Скоро телата ни отново намериха общ език,... езика на любовта

Отново изгубихме ориентация за времето,... за глад и жад...Между впрочем, времето не ни интересуваше особенно,.. а успявахме да утолим жаждата и глада си взаимно...

Неделният ден се изниза като миг... Вечерта седяхме прегърнати на верандата,.. ароматизираната свещ весело припукваше и хвърляше светлинка....

- Ангелики , имам няколко дни отпуск, хайде да си направим и ние круиз до някой остров, например  до Парос, Егина,.. има еднодневни екскурзии с корабче...- предложих

- Даа може,... а не можем ли да идем за няколко дни ей така на ваканция, на плаж, тъкмо ще почернея малко за Лондон,... какво ще кажеш,.. да избягаме от Атина...

          Броените дни в малкото спретнато хотелче минаха неусетно,...

Разхождахме се по полубезлюдната пясъчна ивица ,.. издебвахме когато нямаше любопитни и без бански плувахме или се забавлявахме  из водата,... а, вечерите прекарвахме някъде на тиха музика и танци. Беше великолепно преживяване и за двама ни,... откъснати от ежедневието...

- Петро, искам да смениш патронниците на бравите - каза тя един ден в къщи  - на входната врата, на гаражната,...ще купиш ли патронници

- Не госпожо,... вие ще си ги купите, така е по-сигурно, а аз ще ги сменя...

Така и направихме, не исках после разправии, ти имаш дубликат ключове,... това липсва, онова го няма,.. хайде, любовта до време, остава материалното.

           След десетина дни я придружих до летището...

- Петро, а ще ми се обаждаш ли... Знаеш ли, дните прекарани с теб струват много по-вече от десетте месеца прекарани с някой друг... Свикнах с теб,... и сега ми е малко мъчно и тъжно... ти наистина си много дибър човек,... защо чак толкова късно....Ще ми се обаждаш, нали

- Разбира се, че да,... и аз свикнах с теб, макар и малко необичайно да се преоткрихме... Стига да ти бъде приятно,.. а, нама ли да пречим на Дона, дъщеря ти...

- Не разбира се,.. тя е разумно момиче,.. не е само книжен плъх, читанка.- засмв се тя

         Помахахме си за сбогом,.. не, по-точно за довиждане...

         Защо,... като че ли таяхме някаква скрита надежда....

/ следва продълнение /