24.06.2009 г., 17:06 ч.

Летящи души 

  Проза » Фантастика и фентъзи
753 0 0
3 мин за четене
Малкото радио "Сименс" от няколко дни бе откачило. След като Стивън Уоруик го изключеше, то от време на време се включваше самичко. Но това не бе най–лошото. Радиото предаваше само едно и също на всички станции – някакво ломотене на съвършено неразбираем и странен език. В пристъп на умопомрачение, Стив си мислеше, че "Сименс"-ът предава на извънземен език и че няма да е лошо да го счупи.
Разбира се, нямаше да го направи. "Сименс"–ът бе единственият му приятел. Който вдигаше шум в малката му къща. Който докарваше големия свят при него. И си измисляше предисториите на новините, за да не му е скучно.
Преди много време бе млад учител по английски. Ожени се за момиче, което го изостави заради отвратителната си кариера. Не се разведоха. Просто една сутрин тя си тръгна заедно с всичките си вещи и отиде в огромния Ню Йорк да става адвокат.
Сега Стив Уоруик беше старец с едната обувка в гроба и живееше в малка къщичка с три стаи. Той плъзна поглед по стените с олющени тапети. После огледа мръсн ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ради Радев Всички права запазени

Предложения
: ??:??