19.10.2005 г., 21:39 ч.

Левски-Орденът на тамплиерите 

  Проза
4055 0 0
7 мин за четене
Ив дьо Фейон-бургундския рицар “...Когато през 1307 година Орденът на
тамплиерите е разпуснат по нареждане на папата, големият флот на тамплиерите
изчезва от базата си в Ла Рошел. Какво се е случило с корабите и легендарните
съкровища на ордена? Част от тамплиерските кораби за пръв път развяват
пиратското знаме с черепа и кръстосаните кости и мародерстват из Средиземно
море, а по-късно техни наследници в Карибите дебнат корабите на Ватикана,
завръщащи се от богатите пристанища на Новия свят. Друга част от флота се
прикрива в дълбоките фиорди на Шотландия, очаквайки заповедите на фамилията Сен
Клер от Рослин - основатели на франкмасонството. Тамплиерите стигат по море до
Канада през 1398 година, почти 100 години преди Колумб да открие Новия свят.
Впрочем, кой всъщност е Колумб? Наистина ли е евреин, роден в Испания, но откъде
се е сдобил с тамплиерски карти на Новия свят, преди да тръгне на съдбовното си
плаване...” “Изгубените градове” Дейвид Хатчър Чайлдрес. “...Макар и създаден
като първия религиозен военен орден в Римокатолическата църква по време на
кръстоносните походи, той влиза в противоречие с Христовите повели. С течение на
времето Орденът на тамплиерите се превръща не само в мощна икономическа, но и
политическа структура, което води до закриването му през 1312 година. Откъсвайки
се от католицизма, той започва да съществува самостоятелно, като поставя
началото на съвременното масонство в Шотландия...”по информация от интернет. “
Орденът на тамплиерите, Светата кръв и...България? Монашеският орден на
рицарите-тамплиери е основан през 1118 година от бургундския рицар Ив дьо Фейон
със задачата да защитава християните поклонници по Светите места. Официалното
название на Ордена - "Орден на бедните рицари на Христа и на Храма на Соломон"
произлиза от мястото на тяхното седалище- Хълмът на Храма, наричан от
кръстоносците Храмът на Соломон . В течение на времето Орденът на тамплиерите се
превръща не само в мощна икономическа, но и политическа структура, оказваща
значително влияние над коронованите глави в средновековна Европа. През 1118
година няколко "бедни рицари" се появяват пред краля на новосъздадената от
кръстоносците Латинска империя с предложение да поставят началото на нов
монашески орден за защита на Светите места от "неверниците мюсюлмани". Кралят се
съгласява и рицарите са настанени сред развалините на Храма на Соломон в
Йерусалим. Съществуват сведения, че основателите на Ордена веднага започват
разкопки на територията на Храма, по-точно на мястото известно като "Конюшните
на Соломон". За Ордена на тамплиерите има изписана значителна литература поради
факта, че цялата му история и дейност са обвити в тайственост и легенди. През
1982 година в Англия е публикувано документалното изследване на трима британски
журналисти - M.Baigent,R.Leigh and N.Lincoln.,The Holy Blood and the Holy
Grail,London 1982. Книгата е преведена и издадена на български език под
заглавието "Орденът на тамплиерите.Светата кръв и Свещения Граал". Веднага след
излизането си от печат, реакциите на критиката са противоположни - от една
страна, изследването е определено като принос в изясняването на някои
дискусионни моменти от историята и философията на христовото учение, а от друга
е заклеймено като опит да се дестабилизират основите на християнската догматика
и църква. Авторите се опитват да изяснят редица проблеми от историята на ранното
християнство, позовавайки се на оригинални сведения и документи. Коментарите и
анализът на някои от тях изискват да се чуе и мнението на представителите на
католическата църква, в случая Ватикана. След излизането на "Светата кръв"
Умберто Еко- писател и професор по семиотика във Ватикана публикува две свои
книги, засягащи същата проблематика- "Името на розата" и "Махалото на Фуко". Но
това са по-скоро романизирани варианти по темата, отколкото документални
изследвания. В последна сметка Еко индиректно отхвърля основната идея на тримата
британски автори- че съществуват документи, които налагат да се променят някои
представи за християнското учение и да се уточнят важни моменти от неговата
история. Когато през XII век "бедните рицари" полагат основите на новата
монашеска структура,те за кратко време поемат контрола над земите на Латинската
империя. Рицарите се занимават с всичко, което носи някаква печалба- охраняват
поклонници,дават кредити,преговарят с мюсюлманите, дори се твърди,че именно те
са измислили т.нар.чеково разплащане. Разбира се, участват и в бойни действия,
когато се налага. Постепенно рицарите тамплиери ориентират дейността си към
Европа. Те създават мощна организация в Югозападна Франция със седалище замъкът
Монсегюр, в областта Лангедок. Откъде са идвали финансовите средства, които
превръщат Ордена на тамплиерите "държава в държавата". Вероятно, не само от
Светите места. Според тримата британски автори Орденът е притежавал
разобличителни документи,засягащи ранното християнство,което е принудило
Ватикана да им превежда периодично значителни суми за запазване на необходимото
мълчание. Кои са и какви са тези документи? Изследователите допускат,че при
разкопките,предприети от тамплиерите в т.нар."Конюшни на Соломон" са открити
някакви древни документи или свидетелства,помогнали на рицарите да достигнат
своята икономическа и политическа мощ в Близкия Изток и Европа. През 40-те
години на миналия век един бедуин-пастир случайно открива в пещерите около
Мъртво море древни ръкописи отпреди 2000 години,написани на староеврейски
език,или с други думи от времето, когато Исус е кръстосвал Светите места. Днес в
науката тези документи са известни като "Кумрански ръкописи", по името на района
в който са намерени. В момента тези ръкописи се съхраняват в големите европейски
и американски библиотеки и музеи. Публикуването им върви бавно и вероятно
причината не е само в лошото им състояние и трудностите в обработката и
възстановяването на текстовете. Предполага се,че тамплиерите са притежавали
подобни документи,чрез които са упражнявали своето влияние над Ватикана и
европейските владетели.В тази връзка, тримата автори са представили в книгата си
някои интересни факти и документи. Вкратце, става въпрос за следното. Христос е
реална историческа личност,потомък на юдейски царски род, "от клона на Давид",
имал е семейство-жена и деца и се борил срещу римската власт за независимост на
своя народ. Нещо повече, след разпъването му на кръста апостол Павел отвежда
семейството му в Марсилия, а оттам в Югозападна Франция, където по това време
имало силна еврейска общност. Минават години и столетия. Потомците на Христос
влизат в "династични бракове" с представителите на френски аристократични
родове, един от които е този на Меровингите. Известно време кралската фамилия на
Меровингите управлява Франция. През 679 година обаче, е убит техният
представител- крал Дагобер II и оттогава нито един потомък на фамилията не се
издига на френския престол. В тази връзка авторите са обнародвали и един
тамплиерски документ, в който е спомената и годината 681, като много важна. Дали
създаването на Българската държава през същата година има някаква връзка с това,
или е просто съвпадение,засега можем само да гадаем. Историята обаче, продължава
и в по-ново време. Потомците на Меровингите имат свои представители в някои от
съвременните европейски аристократични и кралски фамилии. Нещо повече, според
авторите те са обединени в тайна организация,притежават интересни документи
(кумрански или тамплиерски ?)и в даден момент ще ги обнародват "за да поемат
както светската,така и духовната власт в Европа". Покрай известните
аристократични европейски "меровингски" родове са споменати и Хабсбургите. Има
податки,че по майчина линия българският цар Фердинанд е свързан с тях. Вероятно
не случайно именно по тази причина той е бил избран навремето за български
владетел. Дали във вените на фамилията Сакскобурггота не тече светата кръв? През
Средновековието има събития, забулени от пелената на времето. По време на своето
царуване българският владетел Калоян нанася съкрушително поражение на
рицарите-кръстоносци и Латинската империя край Одрин през 1205 година. Пленен е
самият император Балдуин и отведен в столицата Търново. През 1207 година обаче,
българският цар е убит от предател. На престола се възкачва Борил, който е
известен повече с гоненията си на богомилите, отколкото с успешна външна
политика. Тези събития предизвикват някои въпроси относно взаимоотношенията на
Калоян с представителите на Латинската империя, а и на Ватикана. Първо, знаел ли
е Калоян за силата на тамплиерите и влиянието им над Ватикана и европейските
крале? Тъй като някои съвременни автори допускат контакти между българските
богомили и тамплиерите,наясно ли е бил Калоян и по този въпрос? И за какво е
затворил латинския император в "Балдуиновата кула"? Вероятно е искал да получи
информация за тамплиерските документи, за степента на тяхното влияние във
Франция и Европа. Кой знае? Решението му да скъса с папската уния и да разгроми
"цветът на латинското рицарство", както възкликва летописецът Робер дьо Клари,
очевидно не е случайност. След разгрома на Ордена на тамплиерите от френския
крал Филип Хубави, останалите живи негови представители емигрират в Шотландия и
поставят началото на съвременното масонство.” Информация от интернет

© Живко Желев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??