Левски
/продължение/

Правнукът на Апостола
4 част

-Да вървим-каза Велислава.-Надявам се все още не си блокирал от впечатления?Те вече ни очакват и той всичко ,ще ти обясни.
-Да вървим –кимнах аз,без дори и да попитам ,кой е той?И какво толкова има да ми обяснява...Вече знаех кой съм...Ха-ха...Да не повярва човек!..
Поехме по обратния път и скоро се озовахме на поляната между двата хълма или стабилизаторите на огромния хотел или кораб...Тепърва ми предстоеше да узнавам...
На полянката всичко сякаш си беше както преди.Хората продължаваха да си работят на столчетата-пултове,но все пак ...И сега ги видях.Бяха две необикновено големи светещи кълба.Преди или не бях ги забелязал ,или въобще не бяха тук.Във вътрешността на всеки имаше по един човек,който правеше нещо пред едно по малко кълбо висящо по средата на всяко едно от по големите му събратя,което менеше цветовете си и от време на време изпускаше множество светулки,които се струпваха около главите на работещите хора и след като се задържаха за миг се прибираха обратно .
Видях Капитана ,който идваше към нас и след малко той сърдечно ми стискяше ръката:
-Искрено се радвам,че сте приели мисията.За нас е голяма чест ,че именно вие ще ръководите екипа,който ще премине назад във времето,за да вземе...
-Извинете.-прекъснах го аз.Но...-и погледнах към Велислава...Какво по дяволите им беше казало това момиче?!...Тя гледаше към мен...А погледът и отново беше станал тъжен...Сякаш очакваше...или знаеше,че този път няма да се окаже права...Тя...беше взела решение...А аз?...Нима щях за пореден път да се разколебая?...Нима за пореден път щях да си заровя главата в пясъка?И заради какво?Заради измамното спокойствие и уют на апартамента на тъста?Или заради прегорялата манджа на тъщата?...Но-обърнах се бавно към Капитана,който стоеше и изчакваше отговора ми.-Но аз едва ли ще мога да се справя с тази задача?Макар че вече дадох съгласието си...
Капитана ме погледна и леко се усмихна:
-Вижте младежо.Забелязах,колко тактично извъртяхте нещата.Но бъдте спокоен.Аз просто импровизирах.Моята помощничка не ми епредавала вашето съгласие.Просто,аз...Ви подложих на един малък тест,който вие с успех издържахте...За което моля да ме извините...Но исках да проверя вашата способност да импровизирате.Тя именно ,ще ви бъде много необходима по време на мисията.А повярвайте ми-задачата никак няма да е лека.Но време е вече да ви обясним цялата ситуация.А СЪЩО ТАКА ,КОИ СМЕ И ЗАЩО СМЕ ТУК!Последвайте ме.След което Капитана се обърна и застана в подножието на Планината-кораб...или хотел....Погледнах към Велислава.Тя ми се усмихна и също застана до Капитана.Последвах я и застанах до тях.Облъхна ни топъл вихър и ние се издигнахме нагоре.Размахах уплашено ръце за да запазя равновесие,но някакво невидимо поле не ми позволи да се преобърна с главата на доло и аз успокоен се загледах в отдалечаващата се под земята ми полянка със щъкащи нагоре надоло роботчета-колички.Някъде по средата на колеба полетът ни спря и под краката ни се появи щирока платформа .Неведимите сили ни отпуснаха и ние стъпихме върху нея.Пред нас се показа широко панорамно стъкло,през което Капитана просто влезе...,а Велислава го последва...Аз също понечих да вляза,но се блъснах в твърдата му повърхност и останах отвън.
Капитанът се обърна и каза нещо на един от стоящите наблизо хора.Той се приближи до стъклото и набра някакъв код върху самата му повърхност.След това ми махна да пристъпя напред.Пристъпих бавно и ...преминах при тях.
-Вече мога да преминам и през другите стъкла,нали-усмихнах се шеговито.-Предполагам,че просто не сте имали дреме да уведомите агенцията по посрещането на ВИП гостите.
-Така е-засмя се на свой ред Капитна.Достъпът до това място е ограничен.Ние сме НЕЗАВИСИМА ОРГАНИЗАЦИЯ.Моята помощничка навярно вече ти е съобщила.Тук никой външен,независимо от коя планета е ,няма право да влезе и ако по някакъв начин,все пак,влезе,не може да излезе.Тук не важат правила като по-силен,по богат или по-велик.В ООГ имат право да членуват единствено и само обикновени граждани.Всички други щателно се проверяват.И както ще се увериш след малко, мерките са доста строги.Прилагаме пълна амнезия,което е задължително за всички.Независимо правителствени или не правителствени организации.Елате да ви покажа нещо много любопитно.След което се запъти към трите разположени в средата на залата,едно до друго кресла.-Заповядайте.След което плясна с ръце.Осветлението леко намаля ,а Капитана продължи:
-Съвсем наскоро едно правителство,което се мисли за световен жандарм, се опита да вкара в нашата организация свой шпионин.Ще ви покажа какво се случва с него момента.А след това бих изслушал вашето мнение по въпроса правилно ли постъпваме с него.
Седнах на креслото ,а от другата ми страна се настани Велислава и весело ми смигна.Тъжния блясък от очите и беше изчезнал ,и аз въздъхнах облекчено.Дразнеше ме тази тъга появяваща се понякога...
Пред нас се появи хологравско изображение на река.Един рибар се беше изправил и лобеше риба.
Той се огледа и ни махна весело с ръка.
-Как сте Капитане?Кога ще дойдете за да си продължим състезанието.Напълних вече една торба с каракуди...След което извади поредната каракуда от водата и като постави червей на кукичката замахна.Кордата изсвистя и стръвта цопна в средата на реката.Човекът си засвирука весело и се отдаде на риболова,като престана да ни обръща внимание.
-Къде е случаят,който ще ни покажете-обърнах се аз към Капитана.-За сега виждам само един щастлив...рибар,който....изглежда е много щастлив,дори прекалено щастлив...Ха!..Да не искате да....
-Да –Присви очи Капитанът.-Това е заместник шефът на едно от разузнаванията на една доста силна държава.Лично него изпратиха да ни...разучи...След като всички останали опити се провалиха.Използваха дори славната си детска школа от малки джеймсбондовци.Но не успяха.А Въпросният рибар-заместник шеф на разузнаването, е мой личен приятел,който по много оригинален начин успя да проникне в нашата организация и дори за известно време беше наш шеф...Какво да се прави-човешко е да се греши.Но нашите живи био-уреди не грешат.Както и сам се убедихте или ще се убедите.Въпреки,че ние дълго не искахме да повярваме,че нашият командир е всъщност шпионин,най накрая посредством рибката успяхме да прихванем едно от неговите закодирани съобщения,които той изпращаше посредством телепатично-вълнов-микропредавател.Същият микропредавател бе едно синигерче,което той носеше винаги със себе си в малка клетка.Технологията е подобна на нашата,но все още са с години след нас.Все пак ние сме ги изпреварили доста на Радуга...Ха-ха-засмя се той.-Имат доста риба да изловят докато ни настигнат.
-Радуга?-погледнах го аз.Това е някакъв град в Русия?
-Не-усмихна се Капитанът.-Радуга е нашата изкуствена планета.
-И къде е...
-Ми тук е-отвърна ми весело Капитана.След което разтвори щироко ръце.Това е Радуга.
-Значи не сме на Земятя?-попитах аз и се заоглеждах за още слънца през прозореца.
-На Земята сме-каза Капитана.Но в малко по друго измерение...Нали разбиращ...Но не четвърто...а пето или шесто...нещо такова....Трудно е за обяснение...Дори самите ние не знаем...Ние сме само изпълнители.Идеята ни бе подхвърлена от вън...И посочи с поглед нагоре...
-Изпълнители на какво?
-На плана за силна България-погледна ме Капитана и се засмя.-Какво се мръщиш.Какво лошо има в това България да е силна?
-Сигурно е от неколкостотин годишния ни комлекс за малоценност и чувство за вина-засмях се аз.От това ,че е грях ние да сме силни а комшиите или другите държави не.И че е по-добре ние да сме по-слабите,само и само да не ядосваме никой със силата си.Така хем ще ни е мирна главата,хем няма да ни завиждат за силата ни.
-Ужасно и трагично си прав-съгла си се смен Капитанът.Аз по народност съм руснак и ако ти говори нщо фамилията ми съм наследник на известен руски учен,а всички останали от екипажа на също така известни българи,славяни и тракийци...Но сега работя по проекта Силна България и Силен Свят.
-Това е нещо друго-казах аз.Ако светът е силен никоя няма да ни завижда...
-Ха-ха-засмя се Капитана-така е...Но някои не сматат така...Ето защко ще трябва да попътуваш малко назад във времето,за да пооправиш някои работи.
-Като например?-повдигнах въпросително вежди аз.
-Като например –продължи Капитана.-Да вземеш част от от ДНК на дядо си преди да го обесят.
Загледах го невярващо....
-Нали не вярваш че се връзвам на всички тези глупости,които ми говориш до тук-застрелях го неочаквано аз,смятайки да го заваря неподготвен,но Капитана се засмя:
-Това е без значение за нас.Искаш или не искаш в теб е заложена програмата за изпълнение на мисията още с раждането ти.И ти ще я изпълниш.Сигурен съм.
-На това някои му викат наглост-промърморих.
-А други предвидливост-отвърна ми той.-Искаш ли да проследиш живота си от раждането си до сега?
-Предполагам на бързи обороти-казах аз,защото иначе ще одъртея преждевременно.
-Естествено.
-Добре,добре.Няма нужда-казах вече ,че играта или каквото и да е то и без това ми харесва.-Ще играя.Но да се надяваме че ...
-За пари ли става дума-погледна ме Капитана.-Няма страшно.Ще имаш колкото си поискаш.Можеш да бъдеш спокоен.Всичко е въпрос на време.
-Няма как трябва да се мисли с какво ще се купуват кремвирши...Леки..
-Ооооооо.Пепи-засмя се Капитана.-Докарали сме кремвирши...
-Ха-ха-ха-ха-ха-ха-избухнахме в смях аз и Велислава...
Всичко изглеждаше толкова прекрасно и необикновено ,че направо не вярвах че се случваше с мен.
-Сам ли ще пътувам през времето-попитах.
-Не-погледна ме Капитана.Всъщност...Ти ще се родиш тогава...
-Аха-измънках аз.-И като какъв ще се родя?За да знам да понауча някоя и друга дума ,ако съм турчин.
-Ще се родиш като- спря по средата на думата Капитана.-Но преди това ни е нужно твоето съгласие и ще трябва да направим тестовете за съвместимост на душата с тялото ти.Защото ще се наложи да я изпратим през времето в тялото на бебето,което ще бъдеш.
-И кое ще е това бебе и как ще се казва.-Засмях се любопитен да узная аз все пак като кого ще се преродя.
-Бебето ще се казва Васил Иванов Кунчев-каза Капитана и ме погледна.А майка ти ще бъде другият член на екипа,който ще се грижи за твоята сигурност,докато станеш на съответната възраст.Това ще бъде моят помощник-каза той и погледна към Велислава.Тя смутено сведе поглед и ми се стори,че отново е онзи –тъжният...
Незнаех дали трябва да се радвам или да се учудвам или каквото и да било там. Трябваше да се преродя като дякона на свободата Васил Левски,да порасна,да отида в манастира и после да поема пътя на революцията, а на 33-34 години да увисна на бесилото.Една перспектива както велика,така и ужасяваща.Но трябваще да взема по някакъв начин ДНК проба от дякона и...А въобще какво ли ме бе грижа техните планове?!Дали да не вземех да се откажа?...
-А как ще доставя пробата-обърнах се към Капитана.Като се стараех да не мисля за Велислава...и се опитвах да бъда спокоен.
-Когато те гонят в Къкринското ханче,куршум ще откъсне част от ухото ти.Тук идва и трудната част.Ще трябва да го намериш в снега и да го сложиш във апарата който ще ти пратим,ако той не го намери.Това е биоробот.Ще има формата на уличен помияр и той ще трябва да изяде ухотото ти,което ще бъде в снега.Но е важно именно той да го изяде ,а не някой друг ,защото в противен склучай мисията се проваля,а втори шанс не ни е позволено и не можем да имаме.Просто крива на времето.Именно нея ще използваме.Ти просто трябва да осигуриш точното място на прескачане на плета,а именно да го прескочиш там където го е прескочил Левски и да не се отклоняваш,каквото и да стане.Дори да си спомниш че не си Левски,а някой друг...Което е почти невъзможно,но все пак...След като увиснеш на ...ние ще имаме грижата да те прехвърлим обратно.Това е.
-Идеална перспектива-промърморих.Само се чудя циганина дето ще ми сложи въжедо дали ще го намаже със сапун или не?
Велислава ми се усмихна.
-Всъщност има една малка подробност.Твоето съзнание ще се прояви в един точно определен момент,-добави Капитана.-Когато ти прострелят ухото,за да го дадеш на кучето .От Този момент нантатък, до обесването ще бъдеш частично ти и в по-толямата част Левски...Но не се безпокой...Като се върнеш ние ще се погрижим да заличим спомена от бесилката...
-А Велислава.?
-Нея ще я прехвърлим по късно,за да не събузим подозрение.Но тук ще се появи само пет минути след теб.
Погледнах към моята спътничка.Тя ме гледаше ,а погледът и отново беше тъжен?...
-А защо ви е притрябвало ДНК то на Левски?-зададох най-накрая въпроста,който смятах да задам още от самото начало.
-Очаквах да ме попиташ-каза Капитана.Ще ти кажа.Може отговора да не ти се стори логичен,но това е което се изисква от нас .А и такава е целта на нашата мисия,а и на ООГ.И да ме питаш ,кой го е измислил и дали ще има полза от това,не мога да ти кажа.Левски ни трябва!Нужен ни е!Тук!И жив!
-Аха.Добре.А знаете ли, че от момента до обесването ми...му ще минат няколко седмици?Седмици на разпити...Как мислите да се справя и да се държа с разпитващия ме паша?...Ами ако издъня работата...Ако не съумея да се държа смело и героично и...издам някои от членовете на революционните комитети...Преставяте ли си каква каша ще забъркам в историята?!..А да не говорим за бесенето...Направо ми се гади...
-Има известен риск,но смятаме да те подготвим.Взели сме копия от разпитите ,които са водили на Левски.Ще трябва подробно да ги изучиш.Даже ще проведем пробен разпит със детектор на лъжата.Трябва до съвършенство да бъдеш апостола...
-Да бе....Лесно е отстрани....
-Искам да ти кажа все пак каква е целта на мисията ни и защо Левски ни е нужен тук...ДА де...Клонингът му...Но все пак Левски!Но само толкова.
-И от къде изведнъж такъв зор.Първо няма значение,после...както и да е...Слушам.
-Нали знаеш ,а и гледаш филми ,чел си книги...във всички тях основната борба се води между кой?Няма да те карам да гадаеш.Между доброто и Злото.Кое е Добро няма да обяснявам.Кое е Зло също...Защото разлика между Добро и Зло няма.Доброто за едни ,е Зло за други,Всичко зависи от гледната точка и мястото .Но въпреки тези гледни точки,до сега във света ,е съществувал баланс и винаги се е постигало равновесие между тези две противосъстояния....Но този баланс в момента е нарушен...Светът отива на зле...Някои по силни страни в стремежа си да направят добро на едни правят двойно по голямо зло на други.Нещата започват да придобиват цикличност.По този начин се събуждат истинските ...ако можем да ги наречем, дремещи или до този момент неутрализирани, по някакъв начин сили на Злото...Това вече се е случвало много пъти...да ти давам ли примери?..
-Хитлер?...-погледнах го въпросително
-И не само той-кимна с глава утвърдително Капитана.-Преди него е имало други...Дори още в древността...Чувал ли си за Тимур?
-Да и за двамата.Единият е бил велик Завоевател ,като Александър Македонски,а другият е бил момче-командир в романа на Аркадий Гайдар..
-Да.Тук става дума за Завоевателя Тимур.Той е започнал като обикновен разбойник с десетина човека.Ограбвали са кервани.Постепенно под знамената му са се стекли и други разбойници .Станал е силен и могъщ.Завоювал град Самарканд и там основал царството си.Но ставайки господар,започнал да пази търговците ,които преди това ограбвал,защото разбрал ,че ако ги пази,ще има по голяма полза от тях ,отколкото ако ги ограбва...Самарканд процъфнял и станал център на търговията.Но Тимур не спрял да крои завоевателни планове.Вече бил на 66 години,но не спирал,защото знаел,че спре ли,воините му ще загубят тренинга си, а оръжията им ще ръждясат в ножниците .Тогава същият този завоевател щял да стане лесна плячка за победената от московците Златна орда ,която вече възстановявала силите си край границите на империята му или за султан Баязид,който стоял между него и византийската империя и уж я пазел от него, а всъщност сам точел зъбите си за Византия.Ето защо на Тимури през ум не му минавало дори да спре.Да поробва други народи и да заграбва плячка.Да пленява било най-голямото добро за него.Но дали е било така за останалия свят?Не естествено...Равновесие между Добро и Зло никога не е имало през ония древни времена.Равновесие не е имало и до средата на 20 век.И върху света е господствало Злото.Едва сега,в нашия модерен 21 ,век се постигна това равновесие и то благодарение на велики личности.Хора ,които са започнали още от древността да подготвят почва за постигане на равновесие между тези две състояния...И както и сам се убеждаваш от средата на 20 век вече повече от 60 години не е имало грандиозни войни в които да загиват милиони хора.Защо е така?Защото е имало равновесие.Баланс на силите.Но дори във този баланс започват да се появяват огромни пукнатини ,защото всяка една система колкото и добра да е започва да показва дефекти.И трябва да се търси причина за тези дефекти.Но дефектите не се забелязват от великите личности.Били те президенти или богаташи.За всички тях винаги е било по-важно да запазят богатствата си.А това е ставало ,чрез защита на търговските интереси.И тук именно се връщаме към причината за всички войни и нещастия.А тя е именно търговията.Как да спечелим по-вече и да забогатеем по-вече.Богатеят винаги единици за сметка да всички останали.По различен начин.Търговците на Тимур богатеели като пускали слух например,че от Завладяната Индия идват кервани със кожи и цената на тамошните кожи ще падне .Веднага на пазара излезли всички скрити запаси от кожи и били продадени на цена многократно по ниска от истинската си пазарна стойност.Били изкупени естествено от тези които пуснали слуховете на безценица.Търговците се запасили с коприна,за да могат да я продадат по скъпо.А после,когато се оказало че керваните от Индия не са със кожи,а със коприна и че в Индия никога не е имало толкова кожи за износ ,а дори напротив,те се били търсели!?...Тогава какво станало?Цените на кожите скочили,защото Тимур готвел нов поход за войските си и му трябвали кожи за ботуши и облекло , и би трябвало търговците да забогатеят...Така би трябвало да стане .Но не ...Забогатял единствено Тимур.Как?Дал предплата на търговците които изкупили кожите му и те му ги изпратили ,а той по пътя нападнал кервана и го ограбил...Ха-ха.ограбил собствения си керван.Откъде на къде щял да плаща пари за толкова кожи.И после наказал двама от керванджиите,че били в съюз с разбойниците.А после си взел и предплатата обратно.В случай правото било на страната на по силния.Това за него било Добро...
Слушах цялата тази история и пред очите ми преминаваха тези сцени от древноста.Но въпреки това...За какво и на кого му трябваше Левски.И по точно негов клонинг.Какво можеше да промени той.Да възстанови баланса?Всичко беше малко вероятно.Апостола беше за своето време.Днешното само щеше да го обърка..и дори да го разочарова..
-Но какво може да промени сам човек?-погледнах въпросително Капитана.-Смятате ли че може сам човек да възстанови баланса?Знаете ли каква подготовка ще му трябва.И въпреки това?..Дори да успее да направи нещо...Макар че незнам какво щ направи..Дали това Нещо ще заздрави баланса между Доброто и Злото?Аз не съм сигурен...
Капитана ме погледна и ...кимна утвърдително с глава.Дори ми се стори ,че беше доволен.
-Ти вече издържа първия етап -усмихна се той.-Това че подлагаш нещата на съмнение и ги проверяваш говори добре за теб.Ето защо сега ще ти разкрия кой и защо иска да направим клонинг на Вашия апостол и защо той , а не някой друг трябва да бъде възпроизведен.Протегна ръка и направи кръгобразно движение.Пред нас засия огромен екран ,който се изви по краищата разтегли се и изведнъж се оказахме в ограмна кръгла зала изпълнена с многохилядна тълпа.Приличаше на огромен амфитеатър.Огледах се.Бяхме облечени във бели роби.Доло под нас се провеждаха гладиаторски борби...Стига бе!Пак започваха с триковете си.
-Намираме се в Колизеума-каза Капитана.Всъщтност всичко е на живо,но никой неможе да ни докосне,защото сме в друго измерение.Но можем да гледаме колкото си искаме.Също така имаме е възможност да говорим с избрана от нас личност,но по време на нейното творческо уединение.И то за определен кратък период от дреме,и без той да ни вижда,защото отива страшно много енергия.
-И с кого ще говорим-любопитно издъжих врат аз за да виждам по добре гладиаторските борби,които се провеждаха доло на арената.
-С един пророк и учен-отвърна Капитана.-Нарича се Архимед.
-Той не беше ли философ?
-Така пише в историята-каза Капитана.-Но всъщност е бил пророк за много неща които са се случили в следствие на неговите научни открития.
-Също като Мохамед ли?-погледнах го аз.
-Да.Дори мога да ти кажа че и двамата са от една и съща планета.
-Ето това очаквам още от началото на цялата дандания-възкликнах .Да ми кажете ,че сте извънземни!..А не ,че сте в друго измерение по щях да ви повярвам!...
-Ние сме си от Радуга-отвърна спокойно Капитана.-Но това е другото наименование на Земята.А до колкото знам Архимед и всички останали велики мислители са членове на друга галактика клонирани и изпртени на Земята за да довършат цикъла на съзряване на планетата.
-Да ти кажа честно Капитане-погледнах го аз.-Всичко казано до тук ми изглежда пълна фантасмагория.Само си помисли.Първо ми говорите за Велика България и Велик Свят.После ми говорите за клониране на Левски.И аз ще тр да се раждам като него.След това тряа да ме обесят,което никак не ми допада.А сега сме във Колизеума и Архимед бил ...извънземен.Ми че то зори и най малкото хлапе няма да се върже на тези простотии.
-Имаш право да се съмняваш и имаш право да се откажеш-проговори сякаш на себе си Капитна и ми се стори ,че погледът му стана тъжен.Същият поглед като на Велислава.
Какво им ставаше на тия хора бе!Кви са тия тъги от тях?...Дори и да бише истина всичко това?
-И защо точно на Архимед му е притрябвал нашият Апостол...Мале-леле...Сякаш на себе си промърморих аз.Представям си ако разберат нашите историци какви каши се забъркват с Дякона ?...Какъв вой!...Ах какъв вой ще нададат!Ще се чуе чак до небесата!
-Кой ги бръсне за сливи вашите политици,ааааа..историци-поправи се Капитана със тон на изпечен гамен и ме накара да зяпна от очудване.-Ако се съобразяваме с тях, ще караме Яваш –яваш още 10 години докато излезете от кризата.Абсолютни Бай Ганьовци сте!Ама А Б С О Л Ю Т Н И!Той за това и Левски са го хванали турците,заради подобна бай Ганьовщина!Заради подобна простотия!Заради този ваш Димитър Общи дето бил една торба с кокали и дето се е правел на мъж, и е завиждал на Левски за неговата физическа и духовна красота!Този Ваш Пезевенк Ниеден ,е направил така ,че да разбуни кошера с осите и да провали така хитро създадената с източна изобретателност и предвидливост мрежа от тайни комитети и тайна полиция на Дякона.За подобна система само може да се мечтае.Ако всичко е било проработило добре може би нямаше да се освободите сами,но поне Дякона ви щеше да си доживее до старини.Ама то и за какво ли да остава жив,за да гледа после как разни чорбаджии и бивши революционери си правят експерименти с младата ви държава ли?май по добре ,че е изгорал тогава.Но сега ние мислим да го събудим и да го включим в създаването на Силна България.И затова бай Архимед го иска.Просто ще стане малка промяна в историята.Никакви турци няма да има в България.защото тя ще бъде под римско владичество и не точно римско владичество. Ще бъде съюзник на римската империя.И според изчисленията когато те върнем обратно ,ти няма да се върнеш в малкия си и скромен интернет клуб ,а ще видиш една модерна верига от хотели и заведения,в която ще живееш и работиш,а може би и ще бъдеш собственик,точно това не мога да знам.Просто верига от събития,които немогат да се проследят.Може да се проследи само основната хронология в основните точки,а показателите за там са добри.
Гледах го смаян.Този човек или беше луд или аз полудявах.
-Значи по този начин смятате да промените историята и да възстановите равновесието между Добро и Зло.И защо точно България избрахте?Защо не Русия?
-Защото Русия и без това си е била силна и не е поробвана от никой.Но тя не може да се справя с целия свят.Ето защо и е нужен силен помощник на балканите,който да пази гърба и от посегателство и нападение.
-А не смятате ли ,че постъпвате по същия начин,както някои ,които само си мислят че правят добро ,а то се оказва зло за други?
Капитана ме погледна замислено и не отвърна.След това се загледа към арената с гладиаторите и само уморено ми махна с ръка.
-Казах ти.Ако искаш можеш да се откажеш.Но ще бъде жалко.
-А защо точно Архимед.Защо точно той .Не е ли вашият шеф от 21 век?
-Не-погледна ме Капитана.Ние не сме от 21 век.-след което се изправи и се запъти надоло към арената като поздравяваше хората около него.Те също му отвръщаха на поздрава и скоро във въздуха се носеха възторжени викове:
-Аве Цезар!Аве Цезар!Вива Цезар!
Така си и стоях ,но със затворена уста,защото вече ме бе заболяло ченето да я отварям всеки път от смайване,и се чудех какво ли още ще последва.Дали нямаше осветлението да светне и да се окажа в салона на някое кино заспал.Или щеше да изригне вулкан и да започне да посипва древния Помпей със облаци от пепел и лава.Или просто щях да се събудя в някоя лудница или клиника където бих се озовал след принудително дрогиране от похитителите ми ...Можех да си гадая колкото си искам...