Глава 15
Жегата ме мъчеше, убиваше ме, затова се въртях в леглото, опитвайки се да я потуша. Жаждата беше ужасна, причиняваше непоносима болка в гърлото ми. Пречеше ми да дишам нормално.
-Ще я убия!! Ще я убия!! – извиках гневно. В стаята беше непрогледно тъмно и тихо. Не можех да спра да се потя. Отметнах одеялото си, но дори допирът на тялото ми с хладния въздух не помагаше. – аааргх!
Вратата се отвори тихо и някой влезе вътре. Но аз не го виждах, защото не можех да видя нищо – стисках клепачи. Жегата не спираше, а образът за две сиви очи ме преследваше неотменно. Виждах ясно лицето на Виктория пред мен. И тя се усмихваше.
-Искам... я мъртва... сега... – говорех накъсано, защото не ми достигаше въздух. Задушавах се.
-Искате ли болкоуспокояващо, господарю? – беше гласът на Ангел. Вече никой от приближените ми не смееше да влезе при мен, освен Ангел. Тъй като вече трима бях убил трима слуги, забивайки по един от ножовете ми между очите им.
-НЕ! - изкрещях гневно. Ръката ми потърси нож ...