По Екзюпери
–Ти би ли искал да ме опитомиш?
Лисицата попита с възможно най-искреното си изражение. Тя, както винаги, успяваше да прикрие вълнението си. Правеше го ей така, по навик, натрупан в годините. Никога, дори пред себе си, не би признала колко много я интересува отговорът на този на пръв поглед невинен въпрос… Защото то си бе точно така!
-А какво означава да опитомиш някого?
Малкия принц отговори с въпрос на въпроса, защото наистина не знаеше значението на думата…
Гласът в слушалките се загубва някъде в пространството и оставя след себе си кадифена следа. Тя остава при мен още няколко такта, още няколко удара на сърцето.
Току-що бях в едно чудо.
Истински се вижда само с него. Сърцето.
Наистина!
А Лисицата моли да бъде опитомена… Там някъде!
Б.Калинов
20.11.2010г.
Пловдив
© Борис Калинов Всички права запазени
Б.