5.12.2013 г., 21:49

Лисунгерът

1.6K 0 0
1 мин за четене

ЛИСУНГЕРЪТ

 

            Той не беше от тази гора, даже въобще не беше горски лисунгер. Внедри се тук с протекцията на ДеСеЛисиците. Отпърво се правеше на умрял лисунгер, докато спряха да го забелязват. Не му беше трудно да заработи в тази гора, защото всички взаимно се подозираха и се страхуваха един от друг. Освен това, всички се бяха превърнали в тревопасни. Пасяха си дори двата бивши лъва.

Лисунгерът осъзна, че неговото оръжие е страха. Нужно му беше страшилище и го намери в лицето на един койот. Койотът ядеше всякаква мърша и гледаше на всяко тревопасно като такава. Тревопасните, поради своя страх, да не се озоват в ролята на мърша, работеха в полза на това си превъплъщение. Койотът и лисунгерът бяха много доволни от това.

„Осъзнали” тревопасната си ситуация, горските животни очакваха да се спука, нарастващият търбух на мършоядния койот. Да, ама като се спука, от него се пръкнаха две жизнени, мършоядни койотчета, и понеже мършата макар и със затихващи темпове се роеше, лисунгерът щеше да си остане още дълги години доволен властелин на тази гора.

*

            Най-накрая и размножилите се койотчета, и лисунгерът щяха да умрат от глад, поради липсата на тревопасни. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лордли Милордов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...