Литературни кушии

                         (участие извън класирането)

До последната дисциплина всичко вървеше като по вода. Моят кон Пегас се справяше отлично, дори надмина себе си; при гонката изпревари съперниците си с няколко дължини, при препятствията мина без грешка; очертаваше се пълен триумф. В действителност, в тази кушия участваха всякакви породи коне - беше твърде своеобразна - освен това - катъри, дори магарета и всеки демонстрираше способностите си напълно демократично пред многобройна и изискана публика, както и компетентно жури, утвърждаващо крайните победители и съдийска комисия, осъществяваща контрол при съблюдаване на правилата за отделните категории участници. Но, както можеше да се очаква, поради твърде демократичния характер на състезанието, още в началото при "дерби стейкса", се появиха и твърде забележителни инициативи от страна на някои участници. Малко преди старта при първата гонка магарето Марко внезапно изкочи на първа линия, ревейки приветствено и размахвайки бухалка, редом с жребците Буцефал, Шагия, Росинанд, Копенхаген, Инцитатус...
- Какво правиш, бе приятел, къде си хукнал? - изцвили възмутен Буцефал.
- Как какво, ами дойдох да си ги мерим.
- Но ние ще се надбягваме - отвърна строго Буцефал.
- Така ли?! Бах мааму, аз пък мислех, че ще си ги мерим...
Както и да е, съдиите се намесиха, нарушението беше отстранено, Марко получи достатъчно зоб и бе преместен в съответната категория, където му е мястото, за радост на Мара, която много му се зарадва, а неговият жокей Ганю си взе дисагите и се премести при публиката.
Състезанието се проведе на ниво. Както бе споменато, освен Буцефал, участваха и достатъчно други аристократи. Сенаторът Инцитатус - накипрен като примадона - беше все недоволен от правилата, цвилеше високомерно и заявяваше, че ако не му дадат победата, неговият жокей Калигула първо ще кастрира членовете на журито, после ще ги хвърли на лъвовете и накрая ще ги опъне. Не можел той да се състезава с някакъв си неудачник от по-ниско потекло като Росинант. От своя страна Росинант беше сравнително скромен; непосредствено преди старта изгълта една торба овес, изпи една кофа вода да му се позагладят ребрата и кротко застана на стартовата линия, а неговият жокей - рицарят дон Кихот участваше с пълно бойно снаряжение, придружен от Санчо Панса на магаре, който присъстваше и като менажер.
Буцефал беше особено войнствено настроен; пръхтеше, риеше земята, и се заканваше на цар Пор, че следващия път неговият жокей Александър ще го срита по топките.
Разбира се, моят кон Пегас блестеше между всички почти до последната дисциплина - май се казваше обездка. После работата запецна. Абе още отначало усетих, че букмейкърите и конкуренцията нещо ми кроят, ама поради рицарската си доблест и благородство, никак не можех да проумея, че мислят да ме избъзикат по такъв елементарен начин. Едно е да излезеш на дуел очи в очи и с открити гърди срещу противника, а съвсем друго да те издебнат изотзад, както беше в случая. Забелязах само някакви мушмороци - такива едни дребни - дето все се навъртат около опашката на Пегаса, повдигат я и надничат, ама не им обърнах внимание, мислех, че това може да служи за вдъхновение при творческите им изяви, а те просто ме изработиха. Още с появата ни на терена на хиподрума по време на обездката - аз и моя Пегас - величествени и красиви - с бодра стъпка и разжарени криле, веднага сред публиката се разнесе смях и бурни овации. Аз - реномиран жокей и състезател от класа, веднага усетих, че нещо се случва и върнах коня обратно в бокса. Що да видя - моят Пегас бе проточил махалото почти до земята и напразно се мъчеше да го прибере. Умрях от срам - всичко се изясни моментално; повдигнах опашката на Пегаса и разкрих провокацията. Конкуренцията беше набутала една сламка в задника на клетото животно и това не му позволяваше да си оправи тоалета. Много мръснишки номер. Коригирах нещата, но закъснението ми отнемаше много точки в класирането. Появих се отново на терена максимално мобилизиран и решен да ги размажа окончателно; все още имах достатъчно аванс в класирането. Но пак нещо се случи. Още в началото на демонстрацията, Пегасът започна да цвили яростно и да хвърля къчове - едва го задържах - да хапе, да рита; няма алюри, няма смяна на посоките, няма отстъпи и пируети; хукна в галоп, ритайки и цвилейки; едва се държах на гърба му, публиката виеше от смях; беше съвсем неуправляем, а като стигна до журито, закова на място, изгледа ги втренчено, вдигна опашка и се изпърдя.
Това беше краят на моето участие. Абсолютен провал. Току пред финала ме декласираха и се простих с победата. Но в последния момент нещо ме жегна, вдигнах ядосан опашката на Пегаса и погледнах. Косата ми се изправи. От там излетяха цял рояк конски мухи.
Мамка им и мушмороци, кога успяха пак да ме изработят?!...


Р