Изтегляли сте някога лоша карта? Ако сте, добре дошли на борда.
Беше четвъртък. Един обикновен четвъртък, след срядата и преди петъка, в който, както обикновено, в пет следобед си постилах карираното одеяло в парка и сядах на пикник. Съблякох карираното си сако и отворих кошничката. Наредих една карирана чиния, виличка, лъжичка, отворих сладкото от ягоди, налях си от термосчето с кафе една пълна чашка и си пуснах на лаптопа - Реджи Уатс. Разпечатах пакет уинстън, запалих една цигара и загледах дима. Ако отидеше на север, си рекох вътрешно, значи нещо ще се случи до половин час, ако не отидеше на север, значи нищо нямаше да се случи и това щеше да бъде всичко. Димът поседя като замислен във въздуха и бавно замина на север. В кошничката имах и точно пет броя големи шоколади милка. От по сто грама.
Бях сам, както обикновено. Това беше лошата ми карта. Е, отсам до дървото имаше катерица. Гледаше ме втренчено. Горе пък се мъдреше гаргичка. Тя гледаше катеричката, после гледаше мен, и пак не ...