Тракането на токчета накара Антон да извърне глава. Очите му се присвиха, цигарата в ръката му потреперваше. Нямаше как да не се загледа в тези стройни крака. Но приятната гледка не му носеше удоволствие. Бе намразил колежката си Филипа, защото го бе отхвърлила. Упоритите му ухажвания не бяха дали резултат. Защо, по дяволите, тя се правеше на недостъпна?
Тя слизаше бавно по стълбите, вперила очи в телефона си. Дори не бе забелязала, че Антон пуши на балкона. В един момент стъпи накриво и левият й глезен се огъна. Чу се изскърцване на ток. Младата жена изохка и спря. Хвана се за парапета и сведе глава. Изсумтя. Погледна през рамо, сякаш усетила, че някой я гледа лошо. Росен й кимна и се усмихна, после небрежно дръпна от цигарата си.
Филипа запази каменно изражение. Прибра телефона си и продължи надолу по стълбите. Бе избегнала нараняването на косъм.
Антон се замисли. За пореден път се убеждаваше, че има лошо око. Сякаш можеше да повлиява неблагоприятно на обектите, които не харесва. Бе ...