shisu (Ралица Марангозова)
12 6
28.12.2014 г., 13:56 ч.

Ловецът и девойката 

  Проза » Разкази
924 0 5
2 мин за четене

 Тя се разхождаше по ситния пясък, който слънцето беше топлил през целия ден. Приливът тихо прииждаше, а луната, която се отразяваше в кристалната вода, сякаш плавно се изливаше на брега. Той стоеше на брега  с ръце в джобовете и крачоли, запретнати до коленете. За миг той усети нежния ù парфюм като от преди 2 години - същият аромат, който му донесе спомени. Той се усмихна, а очите му блеснаха лукаво.

той: - Здравей! Изобщо не си се променила като гледам, същото готино парче (очите му шареха от главата до петите ù)
тя : - Здрасти. Виждам, че и ти не си се променил. Още ли тичаш след всичко с дълги крака? (усмихва се)
той: - Е, знаеш как е. Широкоскроен съм (смее се с глас)
тя: - Защо реши да се видим тук? Мислех, че не си падаш по романтичните срещи? (усмихва се)
той: - Разбира се, че не! Просто в ей онова заведение има една супер яка мацка, която забих преди 2 дни и от тогава не мога да се измъкна. Знаеш, че никоя не може да устои на моя чар, пиленце! ха-ха
тя: - Може би не съвсем никоя :)
той: - Е, не си ли прекарвахме добре преди? Какво се правиш сега? (смее се лукаво)
тя: - Миналото няма значение, когато настоящето е различно :)
той: - Да не искаш да кажеш, че вече не си моето пиленце? (усмихва се и пуска ръка по гърба ù)
тя: - Отдавна не съм :) Откакто осъзнах, че ти никога няма да бъдеш моето. (отмества се встрани)
той: - Знаеш ли, бейби, аз така и не разбрах ти какво искаш. :) Кажи какво не ти допадна? Къпя се по 3 пъти на ден и издържам повече от 20 минути... (смее с глас)
тя: - Значи никога не си ме познавал, щом не си разбрал какво искам :)
Той я погледна с блуждаещ поглед, докато тя дълбаеше нещо по брега. След миг се изправи и отметна назад косата си. Беше стъпила в сърцето, което беше издълбала.
тя: - А сега разбра ли какво съм търсила?
той: - Ееее, мацка, знаеш, че точно това не мога да ти дам... (едва се усмихва)
тя: - Тогава не можеш да ми дадеш нищо...
Тя отстъпи напред, а една вълна бавно отми сърцето от брега. Той остана там и гледаше как нежната ù фигура бавно се отдалечи и изчезна в тъмнината.

© Ралица Марангозова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Трудно е да намериш сродна душа в тези времена на разбита ценостна система,но все пак си заслужава да опиташ въпреки всичко.,,Който търси намира.''Така,че дерзай!
  • Prodalgavai da tarsish tozi, koito ste ti dade vsichko!
  • Сладко и умно разказче. Хареса ми.
  • Много ме кефят диалози пинг-понг и последния съкрушителен удар е неин, а той все още не знае какво му се е изплъзнало
  • Много добър разказ! С дълбок смисъл и реализъм!
    Поздравления!
Предложения
: ??:??