Тя се разхождаше по ситния пясък, който слънцето беше топлил през целия ден. Приливът тихо прииждаше, а луната, която се отразяваше в кристалната вода, сякаш плавно се изливаше на брега. Той стоеше на брега с ръце в джобовете и крачоли, запретнати до коленете. За миг той усети нежния ù парфюм като от преди 2 години - същият аромат, който му донесе спомени. Той се усмихна, а очите му блеснаха лукаво.
той: - Здравей! Изобщо не си се променила като гледам, същото готино парче (очите му шареха от главата до петите ù)
тя : - Здрасти. Виждам, че и ти не си се променил. Още ли тичаш след всичко с дълги крака? (усмихва се)
той: - Е, знаеш как е. Широкоскроен съм (смее се с глас)
тя: - Защо реши да се видим тук? Мислех, че не си падаш по романтичните срещи? (усмихва се)
той: - Разбира се, че не! Просто в ей онова заведение има една супер яка мацка, която забих преди 2 дни и от тогава не мога да се измъкна. Знаеш, че никоя не може да устои на моя чар, пиленце! ха-ха
тя: - Може би не съвсем никоя ...