Ловецът и девойката
2 мин за четене
Тя се разхождаше по ситния пясък, който слънцето беше топлил през целия ден. Приливът тихо прииждаше, а луната, която се отразяваше в кристалната вода, сякаш плавно се изливаше на брега. Той стоеше на брега с ръце в джобовете и крачоли, запретнати до коленете. За миг той усети нежния ù парфюм като от преди 2 години - същият аромат, който му донесе спомени. Той се усмихна, а очите му блеснаха лукаво.
той: - Здравей! Изобщо не си се променила като гледам, същото готино парче (очите му шареха от главата до петите ù) тя : - Здрасти. Виждам, че и ти не си се променил. Още ли тичаш след всичко с дълги крака? (усмихва се) той: - Е, знаеш как е. Широкоскроен съм (смее се с глас) тя: - Защо реши да се видим тук? Мислех, че не си падаш по романтичните срещи? (усмихва се) той: - Разбира се, че не! Просто в ей онова заведение има една супер яка мацка, която забих преди 2 дни и от тогава не мога да се измъкна. Знаеш, че никоя не може да устои на моя чар, пиленце! ха-ха тя: - Може би не съвсем никоя :) той: - Е, не си ли прекарвахме добре преди? Какво се правиш сега? (смее се лукаво) тя: - Миналото няма значение, когато настоящето е различно :) той: - Да не искаш да кажеш, че вече не си моето пиленце? (усмихва се и пуска ръка по гърба ù) тя: - Отдавна не съм :) Откакто осъзнах, че ти никога няма да бъдеш моето. (отмества се встрани) той: - Знаеш ли, бейби, аз така и не разбрах ти какво искаш. :) Кажи какво не ти допадна? Къпя се по 3 пъти на ден и издържам повече от 20 минути... (смее с глас) тя: - Значи никога не си ме познавал, щом не си разбрал какво искам :) Той я погледна с блуждаещ поглед, докато тя дълбаеше нещо по брега. След миг се изправи и отметна назад косата си. Беше стъпила в сърцето, което беше издълбала. тя: - А сега разбра ли какво съм търсила? той: - Ееее, мацка, знаеш, че точно това не мога да ти дам... (едва се усмихва) тя: - Тогава не можеш да ми дадеш нищо... Тя отстъпи напред, а една вълна бавно отми сърцето от брега. Той остана там и гледаше как нежната ù фигура бавно се отдалечи и изчезна в тъмнината.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Марангозова Всички права запазени
