Луцифер
- Нека бъде светлина! - каза Той.
Волята Му беше закон за мен. Аз бях първото творение, неповторимият! Аз бях Луцифер - Носителят на светлината!
Затворих очи, разкъсах гърдите си и дадох на света първия лъч... надеждата... Дадох част от себе си...
Болката беше непоносима, но фактът, че изпълнявам Божията воля за мен бе достатъчна награда.
С мъка отворих очи и вдигнах ръце, търсейки Създателя. В този миг видях, че бялата ми кожа беше потъмняла, че златистите отенъци ги няма. Бях станал тъмен.
- Моля те, Господи, върни ми красотата! Върни великолепието и светлината в мен!
- Не мога...
Избягваше погледа ми, обзет от чувство за вина.
- Но защо, Господи? Защо ме наказваш? Нима не бях твоя любимец? С какво се провиних?
- Каузата ти беше предопределена. Ти си създаден, за да носиш живот. Но всяко нещо се заплаща. Вече не си Първият, а си просто ангел.
- Не можеше ли Ти, Боже, да донесеш светлината във Всемира?
- Не, защото тогава щях да падна едно ниво надолу, както стана с теб. Щяхме да сме равни...
- Значи Ти, Господи... ме изигра? - изпищях невярващо.
- Казах ти каква е целта на твоето съществуване - отвърна с равен глас.
- С Михаил ще водите ангелите. Вече с него си равен.
В този момент нещо в мен се пречупи. Исках да изкрещя на цялата Вселена за неправдата. Исках да знаят, че благодарение на мен познават светлината и доброто...
Доброто? Това ли е отплатата за деянието ми?
В далечината стоеше Михаил, заобиколен от цялото войнство.
Запътих се към тях.
- Здравейте, братя!
В началото не ме познаха и се зачудиха кое ли е това тъмно създание.
- Здравей, страннико - каза Гавраил.
- Кой си ти ?
- Не ме ли познахте? Аз съм Луцифер.
- Ти не си Луцифер. Той е блестящ и неповторим, а ти си тъмна сянка - добави и отвърна поглед.
Останалите ангели последваха примера му.
Михаил постоя още миг, вторачил погледа си в мен, после и той извърна глава.
Не можех да повярвам. Тези, които до вчера ме гледаха с възхищение, сега се срамуваха от мен. И кой беше виновен за всичко? Бог!
Сърцето ми се изпълни с непознато чувство, сякаш тъмнината от тялото ми се пропи в него...
- Братя, до сега познавахте само доброто и нямаше как да го различите, защото не знаехте какво е зло. Аз донесох светлината на света, аз ще върна мрака! Както виждате, Бог не е всемогъщ, след като не успя да възстанови първоначалния ми образ. Ще поставя престола си редом до неговия. И не се ще покланям никога отново! На никого!
- Питахте ме кой съм? Да, вече не съм Луцифер. От сега нататък името ми е Satanas и който вярва в думите ми, нека ме последва.
Ангелите гледаха зяпнали, а аз разперих крила и напуснах Рая завинаги...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милен Милотинов Всички права запазени
