Лудетината...5

          Тя ме погледна, кимна  с глава

- Има, но по-тясни връзки поддържаме с Хуанита от Аликанте, Испания и Натали от Бордо,Франция.

Даже знаят координатите на пътуването ми и могат да следят яхтата по всяко време къде се движа.

Галех късата й косичка, целувах я по челото, по бузките.

- Да попитам уважаемата госпожица Джейн, ти не беше ли и на Оксфордския абсолвентски бал на Бети и брат ми - попитах несигурно

- Да, поканиха ме. Тогава бях действаш офицер, опитах се да се извиня '' Скъпи мои, Бети, нямам рокля, всичко ми е военни униформи '', тогава бях  лейтенант, командващ катер на бреговата охрана.

А тя, ако трябва с катера си идвай, но те искаме тук. Пристъпях неуверено, само бях сменила грубите военни обувки с други, с по-висока и равна платформа. Сигурно съм била смешна в очите на Оксфордските випускници.

- Ооо.чакай, чакай госпожице кралски лейтенант от онова време, не танцувахме ли тогава, не те ли настъпих насъзнателно - засмях се подкупващо - Но ти горда и непревзимаема...Знаеш ли, че имам албум със снимки от Оксфордския бал.

Разглеждахме снимките бавничко и съсредоточено.

- Ето, виж тук как ме гледаш - избухнах в смях- И присвиваш устни, тогава как да се влюбя в теб, още по-вече ти кралски военноморски офицер, а аз '' консутант'', той и тракторист и шофьор на село.

И двамата за пореден път избухнахме в непринуден смях.

- Знаеш ли как ме убиваха обувките, за пръв път ги обувах. Неудобни и никак не ми беше до флиртове и усмивки - хихикаше тя

Наместихме се по-удобно един до друг, умълчани, потънали в спомени.

- А ти защо напусна кралския флот, сигурно е била тежка службата ли

- Не, свикнах бързо и беше интересно, макар да плувах само в наши води. Предложиха ми работа в Адмиралтейството, книжен плъх, зад бюро. Тогава бях капитан-лейтенант, вече имах 4 години военна служба, не се виждах да работя далеч от морето, да тропам  наконтена с военна униформа и обувки с токчета из Адмиралтейството. Другата алтернатива, бе да се уволня и работя нещо светско, например из фирмите на родителите ми или нещо независимо от тях.Не съжалявам за избора си.

Тя си пое дълбоко въздух, погледна ме някак любопитно

- Пит ако имаш желание - започна Джейн тихичко - А ще ми бъде и особенно приятно с такъв пасажер да ме придружи до Гибралтар. Смятам от Глифада да пътувам до Лимасол Кипър, после остров Крит, остров Китира, през Италия до остров Малта, Майорските острови, остров Ибиса и Гибралтар. Другият маршрут бе през Александрия, по особенно е натоварено около Порт Саид и Суетския канал, огромни кораби влизат и излизат, опасно е. Следва нова опасна зона, Либийското крайбрежие, водите около него по-точно, вероятно има много военни кораби, подводници и да акостирам чак в Тунис. После все едно съм си в къщи, Мароко и Гибралтар. Но избирам първият маршрут, даже и да съм отново сама. Ако те е страх кажи, няма да ти се разсърдя.

- Джейн, опасявам се да не ти досаждам, толкова мили, после знам ли дали съм добър моряк, едно е да се возиш на круизно корабче и да виждаш брега, друго е в открито море. Но, ако не ме харесаш като екипаж, оставяш ме е някое пристанище и готово.

- Не може, нали заявявам пред корабните агенции име и номер на яхтата, колко човека са на борда, маршрут, начална и крайна точка, предполагаемо време на пътуване. Качиш ли се на борда, отказване няма - гласът й стана по-решителен и силен - Имах приятел, правеше се на много смел, тръгнахме за Канарските острови. В океана ветровете са по-силни, има течения. И изведнъж се разплака, коленичи и взе да призовава всички светии, вкопчи се в мен, не мога да следя уредите и да управлявам. Ще вземе да направи някоя беля.Както и да е извърших повород, по-голям завой, и се връщам. В наши води ме пресрещна бреговата охрана, после два дена проверки из яхтата, бордовият дневник, да няма нещо контрабандно. А на оня казах да отива в болницата, все едно по спещност е възникнало нещо здравословно и повече да не ми се обажда. Ти решаваш Питър.

- Няма да се връщаш в никое пристанище, хвърляш ме на рибите - засмях се - Какво да му мисля, тръгваме. Може би да е наш късмет. Отиваме в Корабната администрация с всички документи, зареждаме гориво, питейна вода, стягам чантата си и тръгваме.

- Наистина ли, така се радвам Пит . А може ли да хвърля отново едно око на гардиероба ти, дали имаш подходяща екипировка, освен плавници и шнорхел. Ще надраскам набързо какво още ни трябва и отиваме в специализирания магазин - радостно бърбореше Джейн.

Погледнах с едно око листчето, уау,най-отдолу патрони 8 пълнителя, 3 кутии ловни, калибър 12, една кутия червени сигнални ракети.

           Остана най-трудната работа, хайде на брат'чеда ще кажа, ама на мама. Лесно е, те ще й кажат, а аз ще си трая. О, ще сложа Джейн като предтекст и ще й кажа '' Мам,  ние с Джейн сигурно се обичаме, как да върви сама, за това ще я придружа.''

Така и направих.

Звънна скайпа,... мама. Ни напред, ни назад.

- Да мам, тъкмо щях да ти се обаждам..

- Слушай брат'чед, само на брат'чеди и брат'чедки ще ми станете - сърдито започна тя - Като взема една коприва, ще ви дам да разберете. Ушите ви ще скъсам и на тримата хубаво да знаете, не е шега работа, море е. Не ти е ТИД по Дунава лятно време като няма вода.

Мама и татко, като студенти два пъти са участвали в гребната регата ли, пътешествие ли в международната регата ТИД по река Дунав, само че в българския участък от реката, от Видин до Силистра и бяха горди с това, и не пропускаха семейно събиране да се питат '' А ти помниш ли това...А като вадеше големите риби от винтирите помниш ли...'' и се потапяха в спомените си.

- Ама мам - опитах се да взема думата

- Няма мам, това е много път, до къде ти видят очи само вода - гневеше се мама

- Мам, нека ти дам Джейн, тя е до мен и знае английски

- Е, остава и да не знае, детска му работа

- Джейн мама, чакай да включа камерата. Мам, виждаш ли, ето това  е Джейн.

Мама веднага смени нотките в гласа си, е изглежда английската интонация е по-друга, засмях се под мустак. Очевидно и двете се харесаха макар и на камера. Разговаряха усмихнати, кимаха с глави одобрително. Е, мама не била чак толкова лоша, ама нали е майка, все се притеснява.

Пожела ни приятен път и заръча.

- И  да внимавате и си помагате, път е това, а сте сами насред морето. И умната ей.

Спогледахме се с Джейн тържествуващи като победители.

- Пит, имаме съгласието на мама. Да не губим време, а да се подготевяме по листчето.

Засмях се ехидничко, по нашенски.

- Защо се смееш, нещо нередно ли казах

- Нее, забравила си нещо из листчето, слушай. Един българин се готвил за пътешествие из джунглата и стягал багажа си '' Ще взема чорапи и гащи, гаши и чорапи, гащи, гащи, пак гащи, гащи и риза, гащи и...''

- О, разбрах те - прихна да се смее Джейн - Няма да ти са необходими толкова гащи, имаш цяло море да се изплакнеш, пък е и храна за рибите

И ме поципна по бузките и възнагради с целувка.

- Трябва да разширя списъка, консерви с храна, кутии плодови сокове, слънцезащитни кремове и гел. Някои хранителни добавки и витамини, да не забравим готварска сол. И разбира се трябва късо да си подстрижеш косата - заповеднически говореше тя

- Да вземем свежи лимони от градината ми, от хладилника мандарини и портокали, А въдици имаш ли на яхтата, може да хванем и някоя риба по пътя.

Тя се усмихна и кимна.

- Ела да ти покажа маршрута - хвана ме под ръка и поведе към работната си маса в хола - Смятам

да не минаваме обратно през Коринтския провлак, а направо в открито море към Кипър, имаме разрешения за акостиране и  там, можем да спрем по бреговете на Италия, ако решим може да спрем за два-три дни около Кан, дано да няма кинофестивал, в испански води Майорка, Ибиса и пристигаме в Гибралтар. Какво ще кажеш

- Джейн, ти си капитан на яхтата, аз ще съм юнгата и пасажер, и изпълнител на заповедите ти. Нали в крайна сметка сме тръгнали за Гибралтар.

- О, така ли мислиш, тогава марш към банята и два дни сме заключени в спалнята - прихна да се смее тя над щурата си идея.

Младите ни тела се увиваха едно в друго, стенехме от взаимно удоволствие. После лежахме един до друг, галехме телата си, сякаш за да наберем сили. Колко бързо изминаха два дена за хора отдадени на истинска любов.

          В ранният утринен час стояхме на кея до яхтата. Всичко бе на борда. Гориво и питейна вода дозаредени в резервоарите.Готови сме за приключения в неизвестното.

Двигателят работеше  равномерно на бавни обороти. Откачих швартовите въжета от двата кнехта. Джейн ги придърпа. Пъргаво скочих на яхтата, прибрах трапа.

''Виктория'' плавно се отлепи от кея и насочи към изхода на кейовете. Сръчно запребирах кранците, ау, тези балони покрити със сплетени въжета, били тежички бе.

Яхтата мина покрай фаровата сигнализация за вход-изход на пристанището.

            Пред нас бе открито море, там някъде в далечината синевината на небето се сливаше с тази на водата. След нас остана бялата водна пътека от витлото.

следва...