PetarStoyanov (Petar stoyanov)
362 2520
30.05.2023 г., 16:16 ч.

 Лудетината...1 

  Проза » Повести и романи, Други
560 3 9
Произведение от няколко части
8 мин за четене

 

          Тиййют, тиййют, изпюйка скайпа,... я брат'чеда.

- О, брат'чед как си, не си се обаждал скоро - казах през смях - Вярно бе брат'чед, от преди два дена

Няма да те питам как сте, защото каза, че при вас започват отпуските

- Да бе, обаче няма да те каня да ни дойдеш на гости, братчедката Бети не иска гости, даже ще пуснем и мама в отпуска с децата за двадесетина дни

И двамата прихнахме да се смеем.

Бети, Елизабет, беше жена му, мила и добродушна англичанка, е може би защото така е възпитана от семейството си, а мама помагаше в домакинството и отглеждането на момченцата-племенници, а те спокойни да ходят на работа .

- Спомняш ли си онази хубавата мацка, приятелката на Бети, дето беше на сватбата ни. Хайде напрегни се малко, тогава се харесахте от пръв поглед, ама ти беше безумно влюбен в оная гъркиня, докато не ти би дузпата, пък Джейн беше с някакъв дето уж работил в Лондонското сити, е разделили се...

- Чакай, чакай брат'чед, значи е свободна и да заемам мястото на оня от ситfто ли, така ли да го разбирам. Брат'чедката Бети ли те насочи.

И двамата хихикахме доволни от щурите си приказки.

- Здрасти брат'чед, прави добре нали- гласът на Бети на развален български език - Джейни, много добър момиче, малко луда момиче,...Джейни иска идва тебе, може, да...

- Момент брат'чед, че стана една - намеси се отново брат'чеда - Лудетината Джейн, нали е самотен мореплавател, преди седмица се обади, че пътува към Гърция с яхтата си, възнамерява да мине

Коринтския провлак, малко я било страх, а и не знае формалностите. По-точно, не иска да наеме пилот, а иска тя сама да води яхтата си през провлака. Ти нали имаше такова свидетелство и работеше цяла година на крайбрежните корабчета, хайде помагай на момичето, уискито после от мен. Ще ти изпратим нейния скайп, вайбър, номер и име на лодката, ще й дадем и твоите координати, а вие там се разбирайте, кога, къде и как да се чакате.

Хайде пак ми закарфичиха нещо, къде да се чакаме, насред морето ли.

- Брат'чед, не знам как да ви се отблагодаря, ама вие нямате милост бе

Чувах как превежда на Бети на английски и скоро и тримата избухнахме в смях.

- Всичко ще бъде ок, надявам се да се справя. Мама как е, сигурно се радва, че ще си почине малко от вас, малките братчедчета как са, спят ли вече.

- От нас да - смееха се - Ама нали с малките ще бъде, заедно да надуват главата на татко, а те ритат топка навън, какъв ти сън, нали сме с два часа назад. Хайде бай, и умната с Джейн...

            Брат ми, така си ни остана и '' брат'чед''.

Преди години, когато сме били малки деца и мама ни е разхождала из парка, някаква непозната лелка възкликнала '' Ауу, много си приличат, да не са братчета ''

А мама ядосано отговорила

- Не, не са, братовчеди са. Едното е на сестра ми, а другото на брат ми, а аз ги забавлявам и тичам като луда след тях да ги храня.

После винаги разказваше тази случка на семейни събирания и така си ни остана ''брат'чед'', даже и мама така свикна, че вместо на име, когато е в настроение, все ни казваше, ей брат'чед това, брат'чед онова. Свикнахме и ние с новото си име, и кой Гошо, кой Пешо, беше ни по-лесно с '' брат'чед''.

И лепнахме и на Бети брат'четката. Абе майтап да става, все насериозно ли да я караме.

          Получих съобщение '' В открито море съм, пътувам към Гърция, утре сутринта ще се обадя отново. Времето е приятно, няма вълни.- Джейн ''

Ех, сега ако бях на 16-18 години, от вълнение нямаше да заспя до следващото обаждане.

Протегнах се мързеливо, прозинах се спящо, и утре е ден, и в други ден също.

Тиййют, тиййют, отново скайпа с включена камера.

Приятно момиче с нахлупена шапка с козирка, слънчеви очила, в оранжево червен спортен екип, огромен часовник на ръката, здраво стиснала руля.

- Гут морнинг, аз съм Джейн - и големите й бели зъби лъснаха

- Хай, добро утро, а аз съм Питър - усмихнато отговорих и аз

- Извинявай, очилата и шапката - смееше се тя и ги свали

От слънцето лицето й бе почерняло, а от слънчевите очила стои малко по-бяло около очите й, като на коледен маскен бал, аа не, на Венециански карнавал из каналите, там има вода .

- Изглеждате прекрасно - направих веднага комплимент

- И вие - не закъсня и тя - Тук е все още хладничко и съм така облечена

Чуваше се някакъв равномерен глас. Я, уж самотен мореплавател, а е качила нещо на автостоп.

Разсмях се на умната си помисъл, нали навигацията работи, нали следва курса

- Ще акостирам в Патра за оформяне на митнически и други формалности, и после в Лутраки или Коринтос, накъдето ме насочат. Утре в 18 часа ще ти се обадя отново къде се намирам в залива. Приятен ден , Питър

- Попътен вятър, госпожице Джейн. Ще чакам да се обадите, приятен ден и на вас.

Имам време да се подготвя, да изчистя и подредя къщата, да огледам за нещо  подозрително из стаите, някоя да не е забравила нещо. Някакви продукти от първа необходимост, да бе сякаш нямам в нощното шкафче, нее, за ядене и пиене става  въпрос, и ще чакам мореплавателката да се обади.

Получих съобщение от нея

'' В Коринтския залив съм. Насочиха ме в Лутраки, кей номер 3 - Джейн ''

Отговорих веднага

'' Ще те чакам там, когато и да дойдеш - Питър ''

Какво да се мотая из къщи, скочих в любимите си дънки, маратонки, бяла риза тип ''Сафари'', букет червени рози и с колата за час ще съм в Лутраки.

Попитах служител за кей 3, за яхта от Гибралтар, не е още пристигнала, констатира той вторачен в монитора, но щом е тръгнала за тук ще дойде.

Наоколо обичайната гледка, от зяпачи по стоянките и лениво изглеждащи пасажери от други яхти, до количките с разносна търговия на сувенири, или кантината с напитки  и сандвичи. Не че избрах стратегическо място, а просто свободната пейка която съзрях беше доста неугледна, да не кажа не е виждала боя откакто е станала пейка. Настаних се удобно, букетът до мен и се зареях из хората наоколо. Капелата възпълничка жена с привързано воалче около кръста, търпеливо чакаше поръчката си от сандвичите и фрапето,... ау, ще храни цяла чета, шест сандвича, шест фрапета, врътна се непохватно и се заклатушка към една лодка. Майка Коза, сигурно я чакат изгладнелите татко Козел и козлетата. Ето има какво да разказва на колежки и приятели '' Бяхме в Лутраки с яхтата за няколко дни, ох бяхме и в казиното, но нищо не спечелихме,... остана ни само добрата храна и душовете с минерална вода на плажа '',... мдаа, типично по гръцки, да се похвалят и да са най-отгоре в хвалбите си.

Еее, а ония вече час избират дрънкулки от количките, качествени са , китайски.

А ония там вероятно имат състезание по пиене на фрапе и пушене на цигари, съдейки по мълчаливостта и вглъбеност с чаша и цигара в ръце. Само са като Прометей, палят цигара от цигара да не загасне огъня, поне икономисват ли сламки от фрапето.

Абе брат'чет, ти за какъв чемер си тук, да наблюдаваш тълпата  или чакаш нещо.

Сепнах се. Нали чакаш яхтата с червените платна, а се зазяпваш. Ще акостира без да се усетиш и после ами не чух, не видях.

Ето я ''Виктория'' с развят гибралтарски флаг на мачтата, наред с този на Гърция.

Отзад на кърмата, голям червен флаг в ъгъла британско знаме, по средата емблема крепост с ключ, до него с цялото си величие голям британски флаг.

Елегантната бяла яхта с прибрани платна бавничко се приближи към кея, по палубата притича жена в оранжево червен неопренов костюм, сръчно хвърли носовото въже, после кърмовото. Огледах се, нямаше ги дежурните момчета да закачат примката на въжетата към кея, а аз за какво съм, само да подаря розите ли. Хванах едното въже и го надянах на желязното блокче, после другото. Оранжево-червеният неопрен дружески ми помаха, придърпа въжето и го завърза, после другото, двигателят утихна и тя скочи пъргаво на кея.

- Добре дошла, Джейн - весело казах подавайки розите - Радвам се, че си на твърда земя, за теб са

И  без много да му мисля я прегърнах и притиснах към себе си.

Очите ѝ светнаха радостно.

- Благодаря за милото посрещане Питър - и на свой ред ме прегърна и целуна по бузите

Стояхме така прегърнати минута-две.

Чудно, вместо да мирише на неосолена риба, от нея лъхаше нещо обаятелно, на чистота и свежест.

- Ела да се качим в яхтата, ще се преоблека, ще пийнем шампанско за успешното пътуване - говореше тя с истинска радост и ме поведе за ръка на яхтата - Само да проверя въжетата

Неопреновият костюм сякаш й бе втора кожа, само че оранжево-червена. Впит по нея, очертаваше всяка подробност от тялото й. Стегнати рамене, здрави бедра и ръце, даже не личеше да има сутиен, но гърдите й стояха стегнати и без него. По-надолу вместо бикини, едва забележимо се очертаваха прилепналите към тялото й боксерки. Около кръста  широк ютен колан с няколко стоманени халки и нож в ножица. С оранжево-червени маратонки, даже и без грим и маникюр беше привлекателна жена.

Настани ме на някакво диванче и зачаках оглеждайки се любопитно из салона.

Появи се някъде отвътре,... с бял панталон, светло синя блузка опъната от гърдите й, вече сложени в атрибута им, бели маратонки. В ръката й весело подрънкваха две високи чаши, в другата бутилка шампанско. Несръчно постави чашите на масичката, още по-несръчно с гръм отвори шампанското. Пенливата течност се разля по масичката, по пода и най-накрая в чашите.

Станах прав и звънът на чашите с питието ме лиши от дълги речи.

- Още веднъж добре дошла в Гърция, т.е. на сушата - наведох се и я целунах по страните.

Отпихме по глътка...

 

 

 

следва......

» следваща част...

© Petar stoyanov Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Palernka, нали имаше една притча, Роди ме мамо с късмет...
    все такива му се падат напоследък.Приятна вечер
  • Мома англичанка с яхта, ехааа! Ще чакам да прочета предбрачния договор
  • Благодаря ви Силвия,Миг 31,ИнаКалина, Таня...докато чаках и тръпнех за класацията в конкурса, сътворих в чернова и ''Лудетината '', отново с приключения и човешки взаимоотношения.
    Приятен слънчев ден
  • И аз чакам продължението!
    Давай Питър
  • Сега ще разберем дали морето е до колене.. Интересно започва, особено към края ме заинтригува с описанията.
  • Eeeeeeeeeeeeeeeeeeeee! Следва ???.............кога ?! Давай де !!!
  • Тук вече карамфилът е отстъпил на розата. Много интересно начало, ще следя.
  • Ивита благодаря. Започнах малко хумористично с '' брат'чеда'', а Джейн наистина ще се окаже безстрашна лудетина, поне на чернова така съм я замислил.
  • Лудетина е Джейн, ама и ти не ѝ отстъпваш! ...Интересно начало и много приятно и леко за четене. Ще очаквам продължението, Петър!
Предложения
: ??:??