Утрото едва бе настъпило. Слънцето се издигаше бавно над земята и още от ранните часове я обливаше с горещия си дъх. Лятото беше в разгара си и морните жеги бяха нормални. Птиците се радваха на настъпилия нов ден и кръжаха весело в небето, наблюдавайки сградите на събуждащия се град. По улиците вече се виждаха забързани хора за работа; ученици, гонещи автобуса; пенсионери, излезли на ежедневната си разходка. Спокойствието и тишината на прохладната лятна вечер бяха отстъпили мястото си на хилядите гласове на гражданите и шума от уличното движение.
Две възрастни, добре облечени дами, се срещнаха на тротоара. Поздравиха се с прегръдка и възторжени възгласи. Едната от тях водеше със себе си малко кученце на каишка, което дори се стресна и разлая, заради силните гласове на жените.
- Отдавна не те бях виждала! Съвсем се забравихме!
- Да, за жалост е така. Не бях в града няколко месеца…
Тогава кученцето залая още по-настоятелно и дори ставаше свирепо. Стопанката му се скара и му дръпна каишка ...