Boyan
108 резултата
Дрипава циганка обикаляше селото и просеше милостиня. Облечена беше с няколко ката дрехи, та да не мръзне в това студено мартенско утро. Гологлава беше, което караше жените да я имат за гювендия, дето не се свени да се показва пред мъжете им. С двете си ръце държеше момче и момиче на не повече от ше ...
  248  22 
Станчо Попдимитров беше син на свещеник. Научил се бе на четмо и писмо, ама нито го влечеше учението, нито попската работа му беше на сърце. Затуй се учи само до четвърто отделение и отиде да гледа кози на село. Там си намери мястото той, сред селските люде, дето с двете си ръце изкарваха насъщния. ...
  1095  11 
Архангеловден беше, когато Тодор докара черния вълк в селото. Пет месеца се скита със стадото си горе в Балкана и никой нямаше вест за него толкоз време. А като се върна в началото на зимата, водейки туй величествено животно с овързано около врата въже, хората си казаха, че от самотия Тодор си е изг ...
  1517  30 
Яна, даскалската дъщеря, беше силна жена. За всичките кахъри, с които се бе борила в живота си мислеше, докато вървеше в снежните преспи. Виелицата се извиваше над селото вече втори ден, а от небето сякаш не се сипеха меки снежинки, а малки ледени късчета, дето можеха да порежат лицето ти. С присвит ...
  1251 
В огнени краски се бе облякла цялата планина. Слънцето клонеше вече към запад и къпеше в златисто всички дървета, покривите на къщята и полето, дето още имаше по някоя работа да си свършат селяните. Тогаз от гората се зададе една талига, теглена от уморен сив бивол. Колелата скърцаха и сякаш всеки м ...
  1385 
Оная зима не искаше да си ходи. Не стига, че скова земята още през ноември, а и в началото на април затрупа със сняг цялото село. Цъфналите овошки не бяха подготвени за таз неочаквана среща с белия пакостник, та се свиха една в друга, сякаш за да се стоплят. Първите пролетни цветя бяха вече решени д ...
  1502  13 
Неделя е денят, в който хората обикновено си си почиват. Някои избират да прекарат времето със семейството си навън, да се разхождат, да пият по кафе с приятели. А други предпочитат да си останат вкъщи, за да почистят дома си, а след това блажено да легнат на дивана с книга в ръка. Но тази неделя бе ...
  1165 
Нощта беше прохладна. Лек вятър поклащаше клоните на дърветата и донасяше блаженство след горещия летен ден. Дора Костова си легна още преди десет часа. Няколко вечери не можеше да се наспи, заради високите температури. Все се чувстваше уморена, нищо не ѝ се вършеше и искаше само да се наспи. Опитва ...
  933 
Беше едва девет часа, когато Дора Костова излезе от дома си. Беше си облякла тънка лятна рокля на цветя, косите ѝ бяха сресани, а върху устните си имаше червено червило. Заключи вратата на къщата и тръгна към автобусната спирка. В дамската си чанта носеше рекламната брошура на един супермаркет, коят ...
  711 
Вера Каролева беше жена с принципи. Тя имаше свой собствен поглед над света и твърдеше, че новите поколения не вървят в добра посока. Нейните убеждения често се разминаваха с времето, в което живееше. Например, от малка обичаше да чете класическа английска литература и според нея един порядъчен чове ...
  797 
Целият ден мина за Дора Костова в чистене. Беше станала още с изгрева на слънцето, за да може да си изпие на две-три глътки кафето. После се захвана с бърсане на прах, пускане на прахосмукачка, миене на пода, миене на прозорците, забърса шкафовете в кухнята, изчисти банята, проветри и смени чаршафит ...
  838 
Тази сутрин кварталът осъмна с тъжна новина. Агата Иванова беше починала. Тя беше полякиня, омъжила се за българин преди шейсет години. От тогава, тя живееше през три пресечки от дома на Дора Костова. Агата беше на почти деветдесет години. Никой не вярваше, че ще доживее толкова много. Все пак страд ...
  723 
Пролетта си отиваше неусетно. Дните ставаха непоносимо горещи. Слънцето печеше жарко още от сутринта. В часовете между дванадесет и три следобед по улиците на квартала беше тихо и спокойно. Дори птиците се прибираха на сянка под някоя стряха и очакваха да дойде прохладния вятър, който да донесе глът ...
  795 
Нора Радулова беше жена, чиято безупречна репутация беше всеизвестна в квартала. Всички знаеха името ѝ тук, защото имаше тридесет годишен стаж като учителка по математика и повечето от младите хора наоколо бяха нейни бивши ученици. Почти всички нейни съседи изпитваха респект към дамата и никога не с ...
  627 
Беше топъл ден в края на пролетта. Още от ранните часове слънцето се усмихваше жарко и предвещаваше високи температури. Хората се бяха разтичали за работните си места и не обръщаха внимание на зелените дървета, гордо разперили короните си, веселите прелетни птици, които бяха пристигнали след дълго п ...
  721 
Слънцето изгря рано. Лъчите му тръгнаха на разходка из целия град. Влязоха неканени и през пролуките на пердето в спалнята на Дора Костова. Тя отвори лениво очите си и видя, че вече се е съмнало. Чуваше и развълнуваните песни на птиците в клоните на дървото пред къщата ѝ. Надигна се леко от възглавн ...
  748 
Слънцето прегръщаше верандата на къщата на Дора Костова. Цветята в саксиите, наредени по перваза, бяха огрени като артисти от прожекторите на някоя сцена. Бегониите, които бяха посадени в градината, привличаха пчелите с ярките си цветове и те жужаха тихо около тях. Дора се поклащаше бавно на люлеещи ...
  719 
Всеки вторник и четвъртък на улица „Възраждане“ имаше чаено парти. Дора Костова се събираше със своите приятелки на по чаша чай със сладкиш и разбира се, пикантни клюки за съседите. Те бяха три дами, които живееха в същия квартал и по нещастно стечение на обстоятелствата всички бяха останали вдовици ...
  803 
Беше красива топла пролет. Дните ставаха все по-дълги, а нощите бяха спокойни и приятни за разходка. Птиците пееха весело от короните на раззеленилите се дървета. Носеше се аромат от цъфналите овошки из града. Цветята смело показваха на слънцето новите си одежди и приветстваха целувките на жужащите ...
  744  11 
Тоз спомен винаги топлеше душата на Агата в мрачните дни. Спомняше си как майка ѝ решеше дълго време косите ѝ на двора в топлите следобеди в началото на лятото. Постилаха някоя черга под бадемовото дърво, а около тях розовееха цъфналите божури, дето бяха нашарили цялата градина. Слънчевите лъчи се с ...
  1013 
Почернено беше селото днеска. От рано биеше клепалото на черквата, дето се сбираха хората, за да изпратят с литургия Хаджи Ивановия син. Млад левент беше Гроздан, тамън направи осемнайсет години. Знаеше момчето четмо и писмо, скоро го гласеше баща му да го отмени малко от сметките, дето правеше покр ...
  2711  12 
Младо момче беше Христо, още нямаше пълни двайсет години. Ама недъгаво дете се роди. Хилаво беше като вейка, а единият му крак беше по-къс от другия и затуй все накуцваше. Чорлава беше косата му и скриваше сините като небето очи, дето имаше Христо. Пък устата му беше тънка кат карфица и от нея излиз ...
  1109 
Вече трети ден не спираше дъждът да се изсипва като из ведро. Черни облаци се бяха скупчили в небето и сякаш искаха да удавят селските къщя. Дворовете се бяха напълнили с вода, щото земята повече не можеше да поеме. Всички посеви, дето селяните бяха направили миналия месец, умираха под тежката водна ...
  863 
Вече трети ден не спираше дъждът да се изсипва като из ведро. Черни облаци се бяха скупчили в небето и сякаш искаха да удавят селските къщя. Дворовете се бяха напълнили с вода, щото земята повече не можеше да поеме. Всички посеви, дето селяните бяха направили миналия месец, умираха под тежката водна ...
  789 
Подир обед почна да вали сняг. Ама на големи парцали падаше от посивялото небе и бързо натрупа. Излезе свиреп вятър, дето навяваше преспи и скриваше пътя на минувачите. В туй време старата Вълкана беше излязла от къщата си. Увила се беше в един елек от овча кожа, а черната забрадка предпазваше глава ...
  1569 
Вече пета година поред Браил сбираше младите момци от селото да ги прави коледари. На Игнажден ги викаше у тях и почваха с подготовката за коледуването. На топло край огнището си кичеха калпаците с чемшир и учеха песните, дето ще пеят по къщята. Жена му Минка стоеше встрани на едно столче до чекръка ...
  1220 
  1101 
Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в тоз ден. Ама беше време за жътва и всичките селяни прекарваха дните, че и нощите на къра. Улиците бяха тихи и морна жега върлуваше наоколо. Само някое куче се чуваше да лае от време на време зад оград ...
  2735  12  13 
  1197 
I.
Първите петли още не бяха запели, когато Албена стана и се разшета из къщата. Изтупа губера на миндера, премете около огнището, изхвърли пепелта от снощи и донесе дърва да запали огън, та да затопли къщата. Беше рано още да прави попара за мъжа си Илия и малкия Манолчо, техния син. Затуй излезе н ...
  1634 
  1135 
  1926 
I.
Времето беше побесняло. Страшна виелица се извиваше в селото и цялата околия. Снежен прах се сипеше от небето и заличаваше калдъръмените улички и пътищата. Вятърът блъскаше яростно по прозорците на бедните къщи, за които само извиващият се пушек от комините казваше, че има живот в тях.
В този ден ...
  2133 
  1042 
  1345 
  2094 
  1067 
  1461 
  981 
Спокойната лятна нощ донесе прохлада. Вятърът беше тъй очакван. Хората се молеха по-скоро да се скрие жаркото слънце, за да си отдъхнат. Звездите изгряха на фона на потъмнялото небе и приличаха на мъниста, посипани по елегантната черна рокля на нощта. Улиците бяха спокойни, а асфалтът все още беше н ...
  923 
Предложения
: ??:??