Лудост
Лудостта те обзема и чувстваш как кръвта ти кипи. Обземат те топли и студени вълни и ти си някъде извън реалността, ти си в еуфорията на своята душа, погълнат от любовтта и страстта, завладян от нечия красота. ПОГЛЕДЪТ ТИ ТЪРСИ ЖАДНО, търси поглед жаден... Ти отново ме обземаш с онова странно излъчване, което ме изкарва извън контрол и ме прави такъв, какъвто рядко мога да бъда. Прави ме див, обзет от манията да се наситя на... всичко твое... НО не искам да те умърся с моята жажда, с мята задушаваща любов, която така и не опознах, така и не докоснах, а само мечтах. Усещам - тази лудост ще сварши, когато дойдеш ти, когато ме докоснеш... Ти дойде днес и си замина, без да оставиш видими следи, които да последвам и да те открия. Но остави една незаличима следа в сърцето ми, която дълго не бих могъл да залича. Но по-добре е така, така ще сам щастлив, макар и сам... Но знам, ако това е истинска любов, съдбата пак ще ме срещне с теб и този път ще мога да се докосна до теб. Ти, красотата, която ме обзе и ме превърна в лудост, неспираща да трепти в моето сърце. ВСЕ ОЩЕ ВЯРВАМ, че тази лудост ще ме довде до теб, но дотогава ще чакам търпеливо...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бен Ар Всички права запазени