Лудост

Лудостта те обзема и чувстваш как кръвта ти кипи. Обземат те топли и студени вълни и ти си някъде извън реалността, ти си в еуфорията на своята душа, погълнат от любовтта и страстта, завладян от нечия красота. ПОГЛЕДЪТ ТИ ТЪРСИ ЖАДНО, търси поглед жаден... Ти отново ме обземаш с онова странно излъчване, което ме изкарва извън контрол и ме прави такъв, какъвто рядко мога да бъда. Прави ме див, обзет от манията да се наситя на... всичко твое... НО не искам да те умърся с моята жажда, с мята задушаваща любов, която така и не опознах, така и не докоснах, а само мечтах. Усещам - тази лудост ще сварши, когато дойдеш ти, когато ме докоснеш... Ти дойде днес и си замина, без да оставиш видими следи, които да последвам и да те открия. Но остави една незаличима следа в сърцето ми, която дълго не бих могъл да залича. Но по-добре е така, така ще сам щастлив, макар и сам... Но знам, ако това е истинска любов, съдбата пак ще ме срещне с теб и този път ще мога да се докосна до теб. Ти, красотата, която ме обзе и ме превърна в лудост, неспираща да трепти в моето сърце. ВСЕ ОЩЕ ВЯРВАМ, че тази лудост ще ме довде до теб, но дотогава ще чакам търпеливо...