- Стига вече!
Този път Бети не издържа и изхвърча от стаята, затръшвайки вратата. Беше й писнало да й казват какво да прави. Не! Този път нямаше да се пречупи. Няма да позволи на майка си и баща си да я затворят вкъщи и да вечеря с тях, както всяка друга вечер. Разбира се, няма нищо лошо в това да вечеряш със семейството си, но един път поне може да се пропусне, а и Елизабет не понасяше глупавите сериали, по които майка ù се захласваше всеки път, когато сядаха на масата. Не стига това, ами и баща ù беше напълно съгласен с доводите на съпругата си.
- Бети, знаеш, че не ни е приятно да вечеряме без теб. На празници винаги вечеряме заедно.
- Сериозно ли говориш, мамо?! Вие с тати нямате ли личен живот??
- Не става въпрос за това. След две години ще отидеш да учиш в друг град и тогава ще правиш каквото си искаш. Но не сега.
- Е, поне една вечер не може ли да ядете без мен?
- Отказвам да те пусна да идеш на онова нещо. Нали, Боби?
- Мисля, че този път майка ти е права, Бети – кимна баща ù.
...