27.07.2022 г., 22:45 ч.

 Летни брътвежи 1 

  Проза » Разкази, Други
280 1 3
Произведение от няколко части
7 мин за четене

              Седя под някаква сянка в лятната Атинска жега и наблюдавам женското съсловие

              Чудна дамска мода,... дълги широки панталони, или толкова къси, че  се вижда цвета на долните гащи,или толкова изрязан потник, та си викаш язък за материала, за плата де, можело и без него, защото не ти трябва въображение, всичко е на показ.

Да , ама дълга широка туника,... е тук вече е необходимо онова мъжко въображение, крие ли се нещо в тази туника, или е отлетяло, и туниката успешно прикрива липсата им.

Е,малко разсъждения върху имането и нямането, за щедростта и скъперничеството на природата към '' очите '' на жените, макар и завоалирано.

              Най-после склоних новата си приятелка за плаж.

Така я увещавах да идем в къщи, иначе я прилъгвах, но категорично отказваше за някой друг път.

Иначе интелигентна жена, е не знам колко й е IQ-то, защото и моето варира  според слушателите.

Например, едва 2-3 IQ, по отношение на лекарствата, знаех Аспирин, Амидофен,Нурофен, е и витамините В,С,...Ама знам колко е дълбока Марианската падина, и че Джомолунгма и Еверест са един и същи връх,... че Силиконовата долина не е Силиконова , ами Силицева.

Та, Васето, така се казваше, беше като малка подвижна енциклопедия, и почти за всичко се опъваше като магаре на лед, ако улови някаква неточност.За нея ходенето , по-скоро скитането, из Атинските улици, или разстоянието от Акропола до хълма с църквата свети Георги е просто обикновенна неделна разходка. Тук вече си допаднахме, само дъждът можеше да ни спре да не се шматкаме за кой ли път из уличките на Монастираки, изпадна във възторг когато й казах, че обичам да ходя на работа с велосипед и имам един в по-вече, за нея де, да покараме заедно или да го ползва ако иска

- Някой друг път - беше дежурният й отговор

А сега как така се съгласи за плажа, просто не знам, плюнах три пъти против уроки.

Даже от автобусната спирка до чадърите с шезлонги, беше ме хванала за ръка, като малко детенце да не се изгуби из пясъка...

Любимият ми номер, да се съблека набързо пръв, и да наблюдавам мацките с които съм как се събличат, е не е перверзия де, но е забавно, да гледаш как се въртят, как се чудят кое първо да свалят, панталона или блузката. Което и да е, но неизменно ръцете оправят долнището на банския, наместват си ги, поглеждат нещо да не се е омотало.

Васето смело свали панталона, обърната към мен, кръстоса ръце да свали блузката,... светлинка проблясна в междукрачието й, крака като вретено ли , е може би всички жени имат такива крака, зависи от очите с които се гледат. За секунда - две очите й се закриха от блузката, ... разочарование, горнището й беше от широките спортни горнища, които скриват всичко от любопитни погледи. Може да има частична слънчева алергия и за това да носи такова горнище.

Наоколо жените с горнище едва прикриващо част от гърдите, други с толкова тънки презрамки, че ха-ха да се скъсат от тежестта която прикриват. По-смелите с долнище-парцалче отпред, на шнурче,

или високо внигната краища, както се казва , закачени на ушите,... хайде зяпльо стига си сравнявал банските, всеки носи това което има в момента, лято е...

          Денят мина в приятен разговор по дежурната тема за гурбета, някои смешни случки,.. неизменното студено фрапе, и знаеш ли това, знаеш ли онова...

Преди да се разделим на метростанцията попитах

- Ако ти е харесало с мен на морето, утре също може да отидем, нали е неделя - предложих плахо

- Утре,.. неделя,.. а аз си мислех, че е още събота - избухна в смях тя - Разбира се ще дойда, щом и на теб ти харесва присъствието ми

Неделя, същото, само че друг цвят бански.

Алергия ще да е, реших окончателно,.. е малко много плоска предница, оптическа измама е от цвета на горнището. Как дебеланите носят черни панталони или блузи, за да изглеждат по-финни

И неделния ден се изниза, чувахме се по мобилните през седмицата, и в събота да сме пак на море

           Отпиваме фрапе, излегнати по шезлонгите и загледани в необятната морска шир...

- Хайде да се разходим по брега, казаха ми, че недалеч от тук имало параклис на брега, не че съм много вярваща,.. но, ако искаш

- Е, щом е за разходка и със симпатична жена като теб, на края на всета отивам, стига да не е далече,.. края на света де, пък сме боси - засмях се - Тръгваме

Хванати за ръце заподскачахме из водата.

Не след дълго в далечината се виждаше параклисчето... Гърците уж много ортодоксални християни, а не се виждаха леки коли, хора. Вярно, то подобни параклиси има навсякъде, както разправяха за едно време, ОФклубовете по кварталите.

Тя се поспря, застана пред мен, подритваше пясък ту с единия, ту с другия крак...

- Чакай да ти кажа нещо, не, да пипна - застанала пред мен, сложи ръце  на мускулестите ми плещи,погъделичка  с език пъпките на гърдите ми,... поразмачка ги

- А знаеш ли, аз нямам ,твоите са по-големи от моите, и са мускулести, и за това ходя с такова горнище за да не си личи

Измуши през глава горнището си,... на белият фон се очертаваха едва  малко гърдички, с черни кръгчета и женски пъпки. Е, ако ти са големи шепите малки са, е да де зависи от шепите все пак, или отново от гледната точка. Усмихнах се леко, припомняйки си стар виц

'' Миме много хубава блузка имаш...

- О бати Петьо, отдолу нямам нищо...

- Нищо, нищо Миме, те ще ти пораснат ''

Ръката на Весето се отпусна надолу по тялото ми и сграбчи в междукрачието ми, потърка го нежно  с пръсти

- Не си мисли, нямам такова нещо в бикините си,...пипни, или ако искаш виж

И без да дочака реакция от моя страна, свали долнището си

- Пипни,.. нямам нали,... жена съм , увери ли се - тихичко но сякаш назидателно говореше

            Прегърнах я, и помилвах по рамената, по опряната все още глава в плещите ми.

- А сега слагай отново банския си и особенно горнището, ако не изкаш да изгориш и да се обелиш цялата, както си ми беличка.Връщаме се, вземаме слънцезащитен крем и отново потегляме към параклиса, става ли така...

Промуших горнището й през главата, вдигнах ръцете й, и го наместих където трябва.

Подадох й ръка, все едно нищо не се е случило и тръгнахме обратно

- Това винаги ме е комплексирало... Още като ученичка, по-късно в колежа, тайно завиждах на другите момичета с големи бюстове. Използувах комуфлажни сутиени, така да се каже, зимно време добре, под дебелите дрехи не се забелязва, а лятно носех широки дрехи.

Моя приятелка акушерка ме успокояваше, като забременееш и родиш ще се спуснат млечните жлези, а сега можеш да си направиш силиконови.Това добре, но аз искам деца и да ги кърмя,... силикон ли ще сучат, или за да не си развалям гърдите, още от малки на синтетични храни....

Имах приятел, обясних му всичко това, уж нямало значение, уж ме обичаше, а един ден ми излиза със стара изтъркана приказка '' Жена без цици, все едно било  панталон без джобове, нямало къде да си сложиш ръцете...''

С вторият ми приятел всичко беше наред, прие ме такава каквато съм, но споделил с майка си, няма нищо лошо в това нали,...А тя вдигна скандал, че съм искала да окипазя момчето й, и всички да му се присмивали какво е избрал....Замълчах си, а трябваше ли да й кажа, че макар и млад мъж, не беше потентен в леглото,... но го приех такъв .Защо така, съвършенни хора няма нали, трябва да се приемаме и с недостатъците си, нали за това се създава семейство. Дълго мислих и над варианта, да забременея от някого, да имам дете,... да ми пораснат гърдите, но отхвърлих и това.Трябва ли да създавам едно дете от егоистични чувства, а то да няма баща,... какво ще му обяснявам един ден. И както казват , останах стара мома, е не чак толкова стара де, след 10 години може - разказваше всичко това вяло и монотонно

            

 

 

 

 

....СЛЕДВА...

Промуших

» следваща част...

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??