27.03.2020 г., 23:05 ч.

Лято в Крийк Вилидж 

  Проза » Разкази
448 1 0
8 мин за четене

Наистина ли вървеше толкова наперено или я беше напекло слънцето твърде много?

Оливър свали слънчевите си очила и проследи пътя на госпожицата с голямата шапка и шал увит около кръста си.Беше на плажа с приятелките си които също като нея се наслаждаваха на хубавото време.Той направи няколко скока в басейна,но тя все така не се обръщаше.

Можеби друга тактика щеше да проработи.Понеже познаваше едното момиче до нея я хвана изненадващо през кръста и хвърли във водата.Франческа свали бавно очилата си и на лицето и се изписа доста раздразнение.

-Напръскахте ме не виждате ли? Вървете другаде да скачате!

-Не беше нарочно.

-Да видях как пък не.

Отново сложи очилата си и взе книгата си да чете.

Джил пръскаше Оливър както и той нея.Все пак тактиката проработи и Франческа седна на ръба на басейна да потопи краката си като хвърляше от време на време по един поглед към тях.

-Може ли да си тръгваме скоро слънцето е доста силно?

Джил не я чу защото беше заета да скача във водата.Тя плисна вода с кракът си към нея,но намокри Оливър по главата.Това беше доста голяма грешка.Смъкна я във басейна и потопи

главата.

-Глупак как смееш!

-Явно някой иска да пие доста вода..

Накрая излезе като мокра скумрия със разрошена коса.Джил се скъса да се смее.

Толкова старателна прическа отиде на кино.Със същата уверена походка тя уви шала си около себе си и тръгна към съблекалнята.

-Идиот приличам на мокро коте...

Изненадващо Оливър реши,че не и е било достатъчно и се втурна отново да я заведе към водата.

-Не! Да не си посмял.Немога да плувам страх ме е от водата..

-Именно това е целта.

С едната си ръка хвана глезените и а с другата кръста и хвърли на дълбокото.

Франческа махаше с ръце и се опитваше да стигне до ръба но неуспешно.

Той влезе също вътре и я хвана за да не потъне.

-Не викай няма да се удавиш.Дръж се за мен ще те разходя.

Доста се страхуваше и не смееше да се отпусне надолу.

-Не ме пускай Оливър моля те..

 

Същата вечер групата имаше планове да се събере на по бира в местният парк.Джил беше сама със компанията на Оливър.

-Приятелката ти ще дойде ли?

-Незнам сигурно е уморена едва ли.

-Къде живее наблизо ли е?

-Да през няколко улици.Ако искаш ще дойда със теб.

Къщата и беше много красива със чудесна градина и доста лошо куче пазач.

Оливър хвърли две камъчета по него,но още повече го ядоса.

На горния етаж се светна и тя отвори прозореца си.

-Джил какво правите тук?

-Искаме да излезеш всички сме в парка.

-Хвана ме много слънцето раменете ме болят целите.

-Айде ще те намажем после идвай долу.

Все пак реши да излезе и след малко отвори входната врата.

-Добре взех кучето да разходя съжалявам ама иначе неможе.

-Този звяр с нас ли трябва да дойде?

Джил се изсмя.

-Да не беше го дразнил с камъните.

-Защо си захвърлял кучето ми? Попита Франческа.

Най после стигнаха до парка където другите слушаха музика и пиеха кенчета.

-Е най-после мислихме че сте се изгубили по пътя някъде.

Патрик подкачи Франческа заради днешния ден на плажа.

-Доста те хванало слънцето май.По принцип нали стоиш винаги на сянката.

Тя погледна към Оливър който не сдържаше смеха си.

-Опитваше се да плува ама неуспешно.

-Ха ха дай ми бирата насам.

-Ама как ще пиеш после кой ще прибира кучето ти?

-Знаеш ли колко хубаво може да хапе не ме ядосвай.

Неусетно минаха два часа и родителите на Франческа и се обадиха по телефона.

-Съжалявам ще тръгвам доскоро.Джил хайде.

-Аз ще те изпратя доста е късно взимай кучето и да тръгваме.

Едва сега останаха напълно сами а той не се шегуваше вече.

-Беше много забавно днес.

Франческа се усмихна щом си спомни.Ти до кога си тук само за лятото ли?

-Да още месец и се прибирам.

Имаше пейка отпред където седнаха за малко.

-Утре ще ходя сутринта у Патрик искаш ли да те взема с мен.Палачинки правят

много яки?

-Ами възможно е.Всъщност нашите не са ме виждали много днес учевидно и утре...

-Ще дойда в 10.

-Цялата съм червена по лицето как ще се покажа така?

-Я да видя нищо не се вижда тъмно е.Заради мен сега ще кажеш.

-Не не много ми беше приятно.Лека нощ от мен и Ричи иска да спи.

 

Оказа се,че госпожицата е доста умна освен красива.

Сутринта Оливър беше на вратата в 10 и 30ч Ричи веднага го усети и започна да лае силно.

Франческа отвори вратата вече доста по отпочинала.

-Добро утро..реших,че щом ще правим палачинки ни трябва сладко и шоколад.

Само,че той не живее ли доста далече от тук?

-Нали съм с колата няма да вървим пеша.Качвай се да тръгваме.

Тя се отпусна на прозореца и остави вятъра да вее косата и.

-Много е прохладно днес и приятно.Може ли да пусна музика малко?

Тези два дена сякаш се сляха във едно като се изключи нощта.Джил ги посрещна

облечена в престилка и изцапана със брашно.

-Патрик беше доста гладен и започнахме без вас.Ако искате вземете кафе от ъгъла.

Оставиха колата и се разходиха по улицата.Беше тихо и приятно.

-Всяка година ли идваш тук лятото?

-Да през някои уикенди също.Всъщност искам като се дипломирам да живея тук.

Къщата ми е в ремонт и до една две години ще стане готова.

Франческа слушаше всяка дума със голям интерес.

-Много интересно повечето хора биха предпочели големият град ти защо така?

-Много мои приятели са тук но и живота е по-спокоен.

Когато стане готова ще дойдеш да я видиш сега още не.Хайде да се връщаме.

Патрик забеляза колко близки бяха станали от вчера с Франческа.

Следкато закусиха беше ред да изгледат някой хубав филм.Толкова хубаво се усмихваше

и усещаше,че му става все по-приятно със нея със всеки ден.За момент си представи как къщата е готова и може да се нанесе за постоянно.

-Имам идея обади се Джил като получен факс от някъде.Какво ще кажете да си организираме

нещо като парти? Аз ще съм сама през уикенда и може във къщи да бъдем.

-Аз съм за ако и Оливър е съгласен ще се обадя и на..

-А не казах двама трима не целия град..

Франческа не беше сигурна дали ще успее да се освободи.

-Можеби ще дойда ,но няма да се застоявам до късно.

-Еее не със лошото ще кажем на вашите,че си във нас то си е така.Моляте от кога не сме се забавлявали ще е супер...

-Добре какво да кажа друго.

Джил имаше още една приятелка която беше поканила и смяташе да запознае с другите.

Оливър взе Франческа от дома и но не очакваше да я види в такава светлина.

-Какво ще вземем за пиене?

-Ами незнам за теб но аз обичам уиски.

Адриана беше доста красива и Франческа изпита леко раздразнение.Оливър можеби

харесваше просто хубави жени.Не беше трудно да се види че тя го сваляше.Патрик

донесе сосове и чипс заедно със другите питиета и разядки.

Първата балада беше повод да го покани на танц.Франческа я изгледа лошо но не каза нищо и той все пак стана.Вечерта не се разви както очакваше тя всъщност.Направи се че и звъни телефона за да излезе навън.Джил я последва.

-Ей Чес добре ли си? Адриана мисля че си падна по Оливър.

-Виждам го не съм сляпа.Просто предните два дни си мислих,че има нещо..

-Незнам не искам да ти давам съвети за да не се окаже друго.Той е много енергичен

трудно се предвижда какво мисли камо ли какво чувства.Патрик ги извика вътре.

Тя дори се премести до него за да си говорят.Първото уиски и дойде не достатъчно

на Франческа затова си сипа второ.Ако толкова лесно можеха да му завъртят главата можеби не беше човека за нея.След малко той стана и излезе навън до колата си.

Франческа реши да не спестява това което мисли.

-Доста се харесахте с Адриана виждам.Не отричам красива е ..тънките и токчета се забиха във алеята навън.

-Искаш ли си якето?

-Аз какво ти говоря ти какво ме питаш?

-Мисля,че по-скоро ми казваш. Ще останеш ли у Джил?

-Не съм много сигурна вече.

Оказа се,че ревнува но това не беше неговата цел както онзи ден на плажа.

-Хайде да останем тук за малко искаш ли?

Тя кимна и влезе в колата.

-Ти какви неща си мислиш като аз трети ден не съм се отделял от теб освен да спя за 8ч и то 3-4 от тях съм успял?

-Аз също не съм се прибирала нашите ще ме изгонят всеки момент.Незнам вече какво

да им казвам.

-Още ли мислиш това което каза преди малко?

Тя поклати глава със усмивка.Притисна я до себе си.

Ако някой му беше казал,че онова момиче което видя преди няколко дни сега ще стои облегнало глава на рамото му сигурно нямаше да повярва.

 

 

 

 

© Ваня Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??