4 част

Питър вече четвърти път звънеше на мобилния на любимата си, но без резултат. Телефонът й беше изключен и момчето беше видимо притеснено, без да знаеше с основание. Реши да отиде до тях. Къщата и не беше далеч, но нощта отдавна беше обляла улиците и хора почти нямаше навън. Момчето не си представяше каква опасност го грози и нервно крачеше към дома на Джейн с еднинствената мисъл да я види. Чу странен шум. Някой го потупа по рамото. Обърна се и усети силен удър по главата.
На сутринта отвори очи и видя познато лице. Та това бе Кристин! Но какво правеше у тях, по дяволите!? Лежеше на леглото и облечен с една от онези широки тениски, които брат и обичаше да носи и... О, Боже! Изпита силна болка в слепооочието. Какво се беше случило? Помнеше само как бързаше да стигне до дома на Джейн – нищо повече.
- Добро утро! Как е главата?
- Какво се е случило? Защо съм тук... Ооо, главата ми!
- Не помниш ли какво стана?
- Не, ни най-малко.
- Аз идвах към вас, когато те видях на улицата с някакви момчета. Единия те удари, но ме забеляза и се скриха, не искаха да зная кои са. Обадих се на брат ми и така се озова у нас!
- Благодаря ти! Аз, аз не знаех... тоест... Трябва да се обадя на Джейн.
- Да, Джейн, заради нея беше всичко, нали? Тя ти донесе тези неприятности.
- Не е вярно, как би могла?
- Знаеш ли къде е сега? Тя е с него! С Джеймс! Прекарали са нощта на плажа.
- Откъде знаеш това!? Не говори така за нея! Имам й доверие!
- Брат ми ми разказа плановете на Джеймс. Но, няма нужда да ми вярваш, попитай я сам. Едва ли ще има нужда да те лъже. Не и този път. Те са заедно, винаги ще бъдат, създадени са еднин за друг! Винаги се събират. Имаш ли представа колко пъти са се разделяли и събирали? Заедно са откакто се помнят. Тя е родена за флиртове. Не си въобразявай, че те е обичала някога! Не те доведох вкъщи, за да се караме, не искаш вашите да те видят в това състояние!
- Защо казваш тези неща? Не е способна да ми причини това.
- Да, тя е идеалната за теб. Съвършената и външност привлича всички. Привлече и теб. Обичаш я, никога няма да погледнеш друга както нея, нали?
- Друга ли, коя друга?
- Няма значение...
- Не, има, защо го каза? Знаеш, че съм влюбен в нея.
- Тя не е единсвената и ти го знаеш. Заради нея допусна толкова много грешки, забрави приятелите си...
- Не е вярно!
- Не е ли? Кога Браян имаше рожден ден, той е най-добрия ти приятел, ако не си спомняш...
- Знам кой е Браян, ражденният му ден... Вчера! Боже, беше вчера, как можах да забравя!?
- Можа и не само неговия, а на всички останали. Беше прекалено зает да тичаш след Нея, докато тя те прави на глупак пред всички останали! Не забелязваше никой и... никоя...
Кристин излезе от стаята си преди Пирър да е видял насълзените и очи, изпълнени с болка. За никой не беше тайна, че е лудо влюбена в него отдавна, но той сякаш оставаше заслепен от блясъка в очите на Джейн. Тя хвърляше сянка върху всички останали момичета, гледаше ги от високо и дори не ги смяташе за конкуренция. А Кристин не понасяше подобно поведение. Още в седми клас се сдърпаха заради... Всъщност и те вече не помнеха за какво, но презрението, което изпитваха една към друга беше факт. Кристин беше сладка, чаровна, дори красива, но не притежаваше класата и парите на Джейн. Това бе единствения и „недостатък”, който и пречеше да спечели сърцето на Питър. Тя искаше само него, жадуваше само един поглед, една минута от скъпоценното му време, правеше отчаяни опити да спечели вниманието му, но безуспешно. Тя беше приятелка, нищо повече, невзрачното кошче за душевните му отпадъци, винаги на разположение и винаги готова да му помогне, щом той има нужда да изплаче мъката си. Оставаше и само надеждата някой ден той да си спомни, че съществува момиче, на име Кристрин или поне в момент на разочарование да си открадне минутка и отново опянена от гласа му да даде воля на въображението си и да изживее пълноценно всеки момент, когато той ще е в плен на нейните мечти.